КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКАТА МОЛИТВА

Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух, за неща, които Бог е обещал или са според Словото Му, за доброто на Църквата, с покорство и вяра по отношение на Божията воля.

В това определение има седем важни характеристики на молитвата. Тя е: 1) искрено, 2) чувствително, 3) изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, 4) със силата и помощта на Святия Дух, 5) за неща, които Бог е обещал или са според Словото Му, 6) за доброто на Църквата, 7) с покорство и вяра по отношение на Божията воля.

1. Първата особеност на молитвата е, че тя е искрено изливане на душата пред Бога.

Искреността е онази черта, която характеризира всички видове Божия благодат към нас и трябва да отличава всички действия на християнина, дори да ги ръководи, защото в противен случай Бог ще пренебрегне тези дела. Когато говори за молитвата, Давид обръща специално внимание на искреността: „Към Него извиках с устата си; и Той беше възвисен чрез езика ми. Ако в сърцето си бях гледал благосклонно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:17-18). Искреността е тази съществена особеност на молитвата, без която Бог не я приема като молитва (Псалм 16:1-4). „И ще Ме потърсите, и щеМе намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:12-13). Тъкмо затова Господ отхвърля молитвите на тези, за които се говори в Осия 7:14: „И не Ме призоваха от сърце“, т.е. искрено, „а се вайкат на леглата си.“ Молитвите на такива хора са преструвка и лицемерна показност с цел да ги видят другите и да им се възхищават. Христос оценява именно искреността на Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). Вероятно този добър човек, застанал под смокиновото дърво, е изливал душата си пред Бога в напълно искрена и чистосърдечна молитва. Когато съдържа искреността като свой принципен елемент, молитвата е угодна на Бога: „А молитвата на праведните е приятна за Него“ (Притчи 15:8).

Защо е необходимо искреността да бъде едно от основните качества на молитвата, за да я приеме Бог? Защото искреността кара душата да се разкрие пред Бога чистосърдечно и непресторено, да сподели проблемите си откровено и без извъртане, да изобличи сама себе си, без да прикрива нищо, да вика към Бога нелицемерно. „Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: „Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот“ (Еремия 31:18). Искреността не се променя, когато сме насаме или пред очите на целия свят. Тя не използва различни маски – една пред хората и друга, когато сме сами. При нея човек се стреми да има Бога и да бъде с Него в своето молитвено задължение. Искреността не обръща внимание на думите, тъй като тя, подобно на Бога, вижда в сърцето, а точно оттам тръгва истинската молитва.

2. Молитвата е искрено и чувствително изливане на сърцето или душата.

Тя не е, както мнозина смятат, празни приказки и брътвежи, хвалебствия и красноречие, а – чувствително усещане, дълбоко в сърцето. В молитвата има чувствителност за различни неща: понякога това е усещане за грях, друг път – за получена милост или за готовността на Бога да прояви благоволение.

а) Усещане за липса на милост поради опасността от грях. Душата чувства, затова въздиша и стене, а сърцето е напълно съкрушено. Истинската молитва избликва от сърцето, когато то е сломено от скръб и огорчение, както тялото кърви, смазано от тежестта на някакъв товар (I Царе 1:10; Псалм 69:3). Давид „охка“, „сърцето му тупти“, „силата му го оставя“, губи „светлината на очите си“ (Псалм 38:8-10). Езекия „стене като гургулица“ (Исая 38:14). Ефрем оплаква участта си (Еремия 31:18). Петър плаче горко“ (Матей 26:75). Христос се моли „със силен вик и със сълзи“ (Евреи 5:7). Всичко това е породено от чувството за Божията справедливост, вината за греха, страха от ада и смъртта: „Връзките на смъртта ме обвиха и мъките на преизподнята ме намериха; скръб и беда срещнах“ (Псалм 116:3-4). И в други стихове четем: „Нощем простирах ръката си към Него… душата ми не искаше да се утеши“ (Псалм 77:2); „Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален“ (Псалм 38:6). Във всички тези примери виждаме, че молитвата съдържа силни чувства, които на първо място произтичат от усещането за грях.

б) Понякога съществува приятно усещане за получена милост, която насърчава, утешава, укрепва, оживява, просветлява. Давид излива душата си с благослови, хваления и възторг по отношение на великия Бог заради любящата Му доброта към такива жалки окаяници като него: „Благославяй, душо моя, Господа и всичко, което е вътре в мен, нека хвали святото Му име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупува от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, така че младостта ти се подновява като на орел“ (Псалм 103:1-5). Така понякога молитвата на светиите преминава в хваление и благодарение, и все пак си остава молитва. Тук се крие една тайна: вярващите се молят със славословия, както е написано: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Изразената с дълбоки чувства благодарение“ (Филипяни 4:6). Изразената с дълбоки чувства благодарност за получените милости е силна молитва пред Бога – тя му въздейства неизмеримо.

в) Понякога по време на молитва човек усеща, че ще получи Божието благоволение. И това разгаря огъня в душата. „Защото, Ти, Господи на Силите, Боже Израилев – казва Давид, – откри това на слугата Си. Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тази молитва“ (II Царе 7:27). Това подтиква Яков, Давид, Данаил и други вярващи не откъслечно, не безразсъдно и повърхностно, а силно, пламенно и непрестанно да оплакват със стенания пред Господа своето състояние, тъй като осъзнават нуждите си, жалкото си положение и Неговата готовност да проявява милост (Битие 32:10-11; Данаил 9:3-4).

3. Молитвата е искрено, чувствително и изпълнено с любов изливане на душата пред Бога.

а) Каква жар, сила, живот, енергия и нежна привързаност има в истинската молитва! „Както еленът пръхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Теб, Боже“ (Псалм 42:1). „Ето, копнея за Твоите правила“ (Псалм 119:40). „Копнях за Твоето спасение“ (Псалм 119:174). „Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог“ (Псалм 84:2). „Душата ми премалява от копнежа, който имам винаги към Твоите постановления“ (Псалм 119:20). Каква любов и преданост откриваме в тези молитви! Същото е при Данаил: „Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой“ (Данаил 9:19). От всяка сричка струят невероятна сила и жар. Яков нарича тази молитва усърдна или действена. В Евангелието от Лука (22:44) четем: „И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно.“ Всичките чувства, цялото същество на Исус са устремени към Бога за помощ. Колко далеч са повечето хора от този вид молитва! Уви, мнозинството от нас изобщо не се отнасят сериозно към това духовно задължение. А колкото до тези, които все пак го изпълняват, има причина да се опасяваме, че повечето от тях не познават искреното, чувствително и любещо изливане на сърцето и душата пред Бога. Те се задоволяват с малко физически усилия – просто движат устните и тялото си, докато мърморят някакви измислени молитви. Когато в молитвата наистина има любов и привързаност, в нея участва цялото естество. И за да постигне това желано, спокойно общение с Христос и утехата в Него, човек е готов дори да жертва себе си. Точно по тази причина светиите са предпочитали да се изтощят, да загубят силата и живота си, но да не пропуснат това благословение (Псалм 69:3; 38:9-10; Битие 32:24-26).

Всичко това е съвсем очевидно – незнание, непосветеност и дух на завист господстват в сърцата на хора, така ревностни за формата, но не и за силата на молитвата. Малцина от тях знаят какво е да си новороден, да имаш общение с Бог Отец чрез Сина и да чувстваш как силата на благодатта освещава сърцето ти. Въпреки всичките си молитви те продължават да живеят мерзко и отвратително, в пиянство и разврат. Изпълнени със злоба, завист, непочтеност, те подлагат на гонение любимите Божии деца. Но какво страшно осъждение ги очаква! Осъждение, срещу което не могат да им помогнат, нито да ги предпазят по някакъв начин всичките им лицемерни богослужения и всичките им молитви.

Молитвата е изливане на сърцето или душата. Тогава човек разкрива най-дълбоката си същност, отваря сърцето си към Бога, излива душата си с любов – тя проси, въздиша и стене. Давид казва: „Господи, известно е пред Теб цялото ми желание и стенанието ми не е скрито от Теб“ (Псалм 38:9). В Псалм 42:2,4 четем: „Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?… Изливам душата си дълбоко в мен, като си напомням това.“ Обърнете внимание на думите: „Изливам душата си.“ Този израз показва, че в молитвата самият живот и цялата сила на човека са устремени към Бога. В Псалм 62:8 се казва: Уповавай се на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него.“ Това е молитвата, за която се отнася обещанието, че жалкото и слабо човешко същество ще бъде освободено от пленничеството и робството: „Но ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Второзаконие 4:29).

Още веднъж подчертавам, че молитвата е изливане на сърцето или душата пред Бога. Това също потвърждава ценността на молитвата. Тя е насочена към великия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ И това е убедително доказателство, че душата, която се моли по този начин, вижда суета във всичко под небето и разбира, че само в Бога може да намери мир и удовлетворение: „А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога“ (I Тимотей 5:5). Давид казва: „На Теб, Господи, се уповавам; да не се посрамя никога. Избави ме в правдата Си и ме освободи; приклони към мен ухото Си и ме спаси. Бъди ми канара за прибежище, към която винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, защото канара моя и крепост моя си ти. Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от ръката на законопрестъпника и насилника. Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Теб съм се уповавал от младостта си“ (Псалм 71:1-5). Мнозина говорят за Бога, но само в истинската молитва Той е надеждата, опората и всичко ценно за човешката душа. Истинската молитва не вижда нищо друго, което да е непоклатимо и да има смисъл да се търси, освен Бога. И както вече споменах, тя се стреми към Него искрено, чувствително и с любяща привързаност.

Отново ще кажа, че молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос. Непременно трябва да се добавят думите „чрез Христос“, в противен случай е под въпрос дали това изобщо е молитва, макар да е изразена в най-прекрасна форма, с най-красноречиви средства.

Христос е пътят, чрез който душата има достъп до Бога. Без Христос, въпреки огромното желание на човека, Господ Саваот няма да го чуе (Йоан 14:13-14): „Ако поискате нещо в Мое име … И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя.“ Ето как Даниил се моли за Божия народ – в името на Христос: „И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото си светилище“ (Данаил 9:17). По същия начин се моли и Давид: „Заради името Си, Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо“ (Псалм 25:11). Но не всеки, който споменава Христовото име в молитва, действително и резултатно се моли на Бога в името на Христос, т.е. чрез Него. Това приближаване до Бога чрез Христос е най-трудната част от молитвата. Човек може да осъзнава положението си, искрено да копнее за милост и все пак да не е способен да стигне до Бога чрез Христос. Онзи, който идва при Бога чрез Христос, първо трябва да има познание за Бога: „Защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог“ (Евреи 11:6). На този човек трябва да е дадено да познава и Христос. Мойсей казва на Господа: „Покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная“ (Изход 33:13).

Само Отец може да ни открие Христос (Матей 11:27). За един грешник да дойде при Бога чрез Христос означава Бог да му позволи да намери прибежище под сянката на Господ Исус, подобно на човек, който се скрива някъде, за да спаси живота си. Ето защо и Давид толкова често определя Христос като свой щит, убежище, кула, крепост, канара на избавлението (Псалм 18:2; 27:1; 28:1). Причината е, че чрез Него не само побеждава враговете си, но и придобива милостта на Бог Отец. Сам Бог казва на Авраам: „Не бой се… Аз съм твой щит“ (Битие 15:1). Следователно човекът, идващ при Бога чрез Христос, трябва да има вяра, чрез която „облича Христос“ (Вижте Галатяни 3:27), и така се явява пред Бога. Този, който има вяра, е роден от Бога, и става един от Божиите синове. Чрез силата на вярата той „се съединява с Христос“ (Вижте I Коринтяни 6:17) и се превръща в част от Него (Йоан 3:5-7; 1:12). Като част от Христос този човек идва при Бога. И Бог го възприема като част от Христос – като част от тялото Му, от плътта и кръвта Му, съединен с Него чрез избора, обръщането към вярата, просветеността и Духа, излят в сърцето му от Бога (Ефесяни 5:30). Така вярващият вече идва при Бога чрез Христовите заслуги – чрез Неговата кръв, праведност, победа, застъпничество – и застава пред Отца, Който ни е „облагодетелствал във Възлюбения Си“ (Ефесяни 1:6). И тъй като това окаяно и слабо същество сега е част от Господ Исус, то не само има достъп до Бога, но получава и Святия Дух, чрез Когото може да излива душата си пред своя Създател.

4. Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух.

Тези елементи са толкова взаимосвързани, че не е възможно да съществува молитва без наличието и единството на всички тях. Дори да е неимоверно красноречива, без тези елементи молитвата ще бъде отхвърлена от Бога. Защото без искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето пред Него тя е просто празнословие. А когато не е отправена чрез Христос, никога не звучи добре в Божиите уши. Щом не е със силата и помощта на Духа, тя е като „чуждия огън“, принесен от синовете на Аарон (Левит 10:1-2). Но за това ще говорим по-нататък. Засега казвам само, че ако се молим, без да сме просветени и обучени от Святия Дух и без Неговата помощ, молитвите ни няма да бъдат „по Божията воля“ (Римляни 8:26-27).

5. Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух, относно тези неща, които Бог е обещал(Матей 6:6-8).

Молитвата е истинска само когато се основава на Божието Слово. Когато молбата ни не е свързана с Писанието, тя е богохулство или в най-добрия случай празнословие. Именно по тази причина в молитвите си Давид се придържа към Божието Слово: „Душата ми прилепва към пръстта; съживи ме според Словото Си“ и по-нататък четем: „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според Словото Си“ (Псалм 119:25-28; вижте също ст. 41, 42, 58, 65, 74, 81, 82, 107, 147, 154, 169, 170). „Помни словото към слугата Си, на което Си ме направил да се уповавам“ (Псалм 119:49). Святият Дух подбужда и разгаря сърцето на християнина не без помощта на Божието Слово, а със и чрез него – Той го оживотворява в сърцето му, като го разкрива по такъв начин, че предизвиква човека да отиде при Господа и да сподели с Него какво го вълнува, също така да отстоява позициите си и да се моли според Словото. Точно това се случва с Даниил, силния пророк на Господа. След като разбира от книгите, че наближава края на пленничеството за децата на Израел, той се моли на Бога според това Слово: „Аз, Даниил, разбрах от свещените книги [а именно текстовете на Йеремия] броя на годините, за които дойде Господното слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години. Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел“ (Данаил 9:2-3).

Духът помага на душата и я ръководи, когато тя се моли според Божията воля. Той я насочва чрез и според Словото на Бога и неговите обещания. По тази причина и нашият Господ Исус Христос сам се покорява на Словото, макар че така излага живота Си на опасност: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?“ (Матей 26:53-54). Все едно казва: „Ако имаше само една дума в Писанието за това, ангелите веднага щяха да Ми помогнат и да Ме освободят от ръцете на враговете Ми. Но Писанието не дава основание за такава молитва, тъй като в него се твърди нещо друго.“

Явно това е молитва според Словото и обещанието. Духът чрез Словото трябва да направлява както начина, по който се отправя молитвата, така и нейното съдържание: „Ще се моля с Духа си, но ще се моля и с ума си“ (I Коринтяни 14:15). Буквалният превод е: „но ще се моля и с разбиране“. Не съществува обаче разбиране без Словото, тъй като, ако хората отхвърлят Господното Слово, „каква мъдрост има в тях?“ (Еремия 8-9)

6. За доброто на Църквата. Тази фраза включва всичко, което се отнася до почитта към Бога, славата на Христос или благополучието на Божия народ. Бог, Христос и вярващите са много здраво свързани, затова, ако се молим за доброто на едната страна, другите по необходимост също се включват. Както Христос е в Бог Отец, така светиите са в Христос. И който засяга светиите, засяга всъщност зеницата на Божието око. Затова, ако се молите за мира на Йерусалим, вие се молите за всичко, за което ви е заповядано. Йерусалим никога няма да е в съвършен мир, докато не е на небето, а Христос не желае нищо по-силно от това, Йерусалим да е там. Това е мястото, което Бог му е определил и дал чрез Христос. Ето защо, който се моли за мира и благополучието на Сион, или на Църквата, всъщност се моли за това, което Христос е изкупил с кръвта Си и което Бог Отец Му е дал в замяна. Който се обръща към Бога за това, трябва да се моли за изобилие от благодат за Църквата, за помощ срещу всички изкушения, Бог да не допуска непреодолими изпитания пред нея, всичко да съдейства за нейно добро, Бог да опази за Своя слава децата Си, Божиите синове, безупречни и непорочни сред нечестивото и извратено поколение в света. Това е съдържанието на Христовата молитва в Йоан 17 глава. Всички молитви на Павел са отправени в този смисъл – ето колко ярко ни го разкрива една от тях: „И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Кратка молитва, но изпълнена отначало докрай с най-ценни пожелания за Църквата – да устоява и продължава с превъзходната сила на Духа, безупречна, искрена, без недостатък, до завръщането на Христос, независимо от всички изкушения и гонения (Ефесяни 1:16-21; 3:14-19; Колосяни 1:9-13).

7. И тъй като, вече споменах, молитвата се покорява на Божията воля и казва: „Да бъде Твоята воля“, както ни учи Христос (Матей 6:10), Господният народ трябва в пълно смирение да положи себе си, молитвите си и всичко, което има, в нозете на своя Бог, за да бъде управляван от Него по най-добрия начин според божествената Му мъдрост. Без съмнение Бог ще отговори на желанието на светиите по начин, който ще допринесе най-много за тяхното благополучие и за Негова слава. Когато те се молят с покорство пред волята на Бога, това не означава, че трябва да се съмняват или да поставят под въпрос Неговата любов и доброта към тях. Но тъй като вярващите невинаги са толкова мъдри, понякога Сатана може да ги измами, като ги изкуши да се молят за неща, които на биха съдействали за Божията слава, нито за тяхното добро. „И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него“, т.е. ние се молим с Духа на благодат и покорство (I Йоан 5:14-15). Както вече казах, молитвата, която не е отправена във и чрез Духа, няма да получи отговор, защото не е според Божията воля. Само Духът знае каква е тази воля и се моли според нея: „Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух“ (I Коринтяни 2:11). Следва подробно изложение по този въпрос.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ МОЛИМ С ДУХА

„Ще се моля с Духа.“ Да се моли с Духа – тъкмо благодарение на това молещият се човек може да бъде приет от Бога. Както вече казах, така се моли само човек, който искрено, чувствително и с любов идва при Бога чрез Христос, а това е възможно единствено чрез действието и подкрепата на Божия Дух.

Даден човек или църква могат да се приближат до Бога в молитва само с помощта на Святия Дух: „Защото чрез Него [Христос] и едните, и другите имаме свой достъп при Отца, в един Дух“ (Ефесяни 2:18). В същия смисъл Павел казва: „Понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля“ (Римляни 8:26-27). И тъй като тук откриваме толкова пълно разяснение за молитвения дух и за неспособността на човека да се моли без него, бих желал да направя кратък коментар върху тези стихове.

„Понеже не знаем.“ Обърнете внимание, че се говори в първо лице множествено число – т.е. Павел пише и от името на всички апостоли. Ние, апостолите, ние, изключителните Божии служители, мъдрите основатели на църкви, а някои от нас дори приживе са отведени до рая (Римляни 15:16; I Коринтяни 3:10; II Коринтяни 12:4). „Не знаем да се молим както трябва.“ Едва ли съществува човек, който да не признае, че Павел и неговите съработници са напълно способни да извършат всякаква духовна дейност за Бога, подобно на който и да било папа или горд прелат на Римокатолическата църква. Те биха могли да съчинят Общ молитвеник не по-зле от неговите доста по-късни автори, тъй като ни най-малко не им отстъпват нито по благодат, нито по дарби.

„Понеже не знаем да се молим.“ Ние не познаваме същността на нещата, за които трябва се молим, нито Личността, на Която се молим, нито Този, чрез Когото се молим. Без помощта и съдействието на Духа не можем да разберем всичко това. Трябва ли да се молим за общение с Бога чрез Христос? Необходимо ли е да се молим за вяра, за оправдание по благодат и истински осветено сърце? Нямаме познание за нито едно от тези неща. „Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога освен Божия дух“ (I Коринтяни 2:11). Тук апостолите говорят за духовните тайни, които светът не разбира (Исая 29:11).

И тъй като без помощта на Святия Дух, хората не знаят за какво да се молят, нито как да се молят, Павел добавя: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“ Обърнете внимание – оттук излиза, че апостолите не са имали пълен успех при изпълнението на молитвените си задължения, с какъвто не рядко се хвалят съвременните църковни служители.

Апостолите, които са били в най-близко общение с Бога и Святия Дух им е помагал, са готови да се молят с неизговорими въздишки и стенания, вместо да изразяват мислите си със свои думи.

„Понеже не знаем да се молим както трябва.“ Нека насочим вниманието си към думите „както трябва“. Някои хора, като Еровоам например, не разсъждават върху това или най-малкото не го разбират в духа на истината, ето защо измислят друг вид поклонение – и по съдържание, и по форма различно от разкритото в Божието Слово (III Царе 12:26-33). Павел казва, че е нужно да се молим както трябва, за което не биха могли да ни помогнат никакви човешки или ангелски хитрости, измислици и чародейства. „Понеже не знаем да се молим както трябва“, но Духът, по-точно „самият Дух“ ни помага в нашата немощ – тук не се говори за Духа и човешката похот. Това, което човешкият ум може да измисли, е различно от онова, което му е заповядано и трябва да извърши.

Мнозина искат и не получават, защото не се молят добре. И все повече се отдалечават от възможността да се радват на това, което са поискали (Яков 4:3). Бог не отговаря на произволни молитви. Докато се молим, Той изпитва сърцата ни, за да разбере мотивите и духа на молитвата ни (I Йоан 5:14). „А Този, Който изпитва сърцата, знае“, т.е. само потвърждава „ума на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля“. Бог ни чува единствено за онова, което е според Неговата воля, за нищо друго. А само Духът може да ни научи да се молим така. Единствено Той е способен да изпитва и изследва всичко, дори най-дълбоките Божии тайни. Без този Дух, дори да имаме хиляди молитвеници, пак няма да се молим както трябва, защото нашите немощи ни правят напълно неспособни за това. Трудно е да се изброят всички тези немощи, но ето някои от тях:

1. Без Духа човек е толкова слаб, че по никакъв друг начин не може да стигне дори до една вярна спасителна мисъл за Бога, Христос или Божиите благословения. Ето какво е типично за нечестивия: „Всичките му помисли са, че няма Бог“ (Псалм 10:4), макар и самият той да си въобразява, че Бог е „съвсем подобен“ на него (Псалм 50:21). Всяка негова „мисъл и наклонност е само зло“, при това „постоянно“ (Бит. 6:5; 8:21). След като хората не са способни да разсъждават правилно за Бога, на Когото се молят, за Христос, чрез Когото се молят, или за нещата, за които се молят, как биха могли да се обръщат към Бога, без Духът да им помага в техните немощи?

Самият Дух разкрива всичко това пред слабите души и им дава да го разберат. Ето какво казва Христос на Своите ученици, когато обещава да им изпрати Утешителя – Святия Дух: „От Моето ще взима и ще ви известява.“ Сякаш смисълът е: „Знам, че човешкото ви естество е в тъмнина и невежество, затова не можете да разберете думите Ми. Макар че се опитвате по различни начини, пак си оставате непросветени, а сърцето ви е покрито с було и никой друг освен Святия Дух не може да го махне и да ви даде духовно разбиране.“ И по външния си израз, и по вътрешните си подбуди една истинска молитва трябва да е резултат от разбирането, което душата получава чрез Духа. В противен случай тази молитва ще бъде отхвърлена, защото е безсмислена, и ще бъде осъдена, защото е мерзост – сърцето и езикът не са в съгласие, нито пък могат да бъдат, ако Духът не ни помага в нашите немощи (Марк 7 гл.; Притчи 28:9; Исалм 29:13). Давид е знаел много добре тази истина и тъкмо затова моли Бога: „Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласяват Твоята хвала“ (Псалм 51:15). Предполагам, че Давид е можел да говори и да се изразява най-малкото като другите хора и като всеки един от нашето поколение, което личи ясно от думите и произведенията му. Но когато този угоден на Бога човек, този пророк, се покланя на своя Създател, той се нуждае от Божията помощ, без която не е способен да се моли и да прославя: „Господи, отвори устните ми; и“ тогава „устата ми ще разгласяват Твоята хвала.“ Давид не може да произнесе и една уместна дума, ако Духът не му даде това умение. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва.“

2. За да бъде резултатна молитвата ни, трябва да се молим с Духа. Когато се молят без Него, хората не само са нечувствителни и им липсва разбиране, но са и лицемерни, студени, с непристойни прошения. Като следствие и те, и молитвите им предизвикват Божието отвращение (Матей 23:14; Марк 12:40; Лука 18:11-12; Исая 58:2-3). Без Духа Бог не зачита нито прекрасния глас, нито привидната любов и усърдието на човека, който се моли. По своята същност човек е до такава степен изпълнен с всякакво нечестие, че не може да изрече нито една дума или мисъл, а още по-малко молитва, които да са чисти и угодни на Бога чрез Христос. Точно затова фарисеите и техните молитви се отхвърлят. Без съмнение те са можели да се изразяват прекрасно с думи, като са произнасяли дълги молитви, но не са имали Духа на Исус Христос, Който да им помага, ето защо са се молели единствено със своите немощи или слабости, т.е. не са изливали душите си искрено, чувствително и с любов пред Бога чрез силата на Духа. До небето достига молитвата, която е отправена там със силата на Духа.

3. Само Духът може да покаже на човека ясно колко жалка е неговата природа и по този начин да го накара да се моли. Останалото е празни приказки, както сме свикнали да казваме. Ако не осъзнаваме собственото си окаяно положение, молитвите ни ще бъдат поклонение и приближаване към Бога само на думи. Това проклето лицемерие в сърцето съпътства хиляди молещи се мъже и жени днес тъкмо защото им липсва съзнание за собствената им окаяност! Но когато действа Духът, Той разкрива внимателно на душата нейното жалко състояние – показва й къде се намира, какво най-вероятно ще стане с нея, очертава нетърпимостта на това положение. Духът ни кара наистина да осъзнаем греха и окаяността си без Господ Исус и така подтиква душата да се моли всеотдайно и чувствително, с любеща привързаност към Бога според Неговото Слово (Йоан 16:7-15).

4. Макар да осъзнават греховете си, без помощта на Святия Дух хората не биха се молили. Ако не беше пратен Святият Дух, те щяха да избягат от Бога като Каин и Юда, загубили напълно надежда за милост. Когато един човек наистина осъзнае своя грях и Божието проклятие, е много трудно да го убедиш да се моли, защото сърцето му казва: „Напразно, няма смисъл да се стремя към Бога (сравнете  с Еремия 2:25; 18:12). Аз съм толкова долно, презряно и проклето същество, че Господ не би ми обърнал внимание!“ Тогава идва Духът и възпира човека, помага му да издигне лицето си към Бога, като му дава да усети частица от милостта и го насърчава да отиде при Него. Затова Святият Дух е наречен „Утешителят“ (Йоан 14:26).

5. Молитвата трябва да бъде във или със Духа. В противен случай човек не може да избере правилния път към Бога. Хората могат, без много да се замислят, да кажат, че отиват при Бога чрез Неговия Син, но най-трудно за мнозинството от тях е да изберат правилният начин за това и че често следват собствените си решения, без помощта на Духа. „Духът издирва всичко. Даже и Божиите дълбочини“ (I Коринтяни 2:10). Той трябва да ни покаже как да отидем при Бога, също и – какво в Божието естество ни кара толкова силно да копнеем за Него. Мойсей призовава: „Покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная“ (Изход 33:13), а Исус обещава: „От Моето ще взима и ще ви известява“ (Йоан 16:14).

6. Без Духа, макар човек да осъзнава своето окаяно положение по пътя към Бога, никога не би могъл да претендира за общение с Бога или Христос, нито за милост, получена по Божието одобрение. Колко непосилно е за окаяната душа, която осъзнава греха и Божия гняв, да каже с вяра тази единствена дума „Отче!“ Независимо какво мислят лицемерите, според мен за един истински християнин е много трудно да дръзне да нарече Бога свой Отец. Трябва да бъде изпратен Святият Дух в сърцата на Божиите избрани, за да могат да извикат: „Авва, Отче.“ Без Духа човек не може да се обърне към Бога с познание и вяра (Галатяни 4:6). Когато казвам с познание, имам предвид да знаеш какво е да си Божие дете и да си новороден. А когато казвам с вяра, имам предвид душата да вярва, и то от собствен опит, че делото на благодатта произтича от Него. Това е начинът да призовеш Бог Отец. А не както правят мнозина – просто рецитират наизуст Господната молитва, както е дадена в молитвеника. Но една молитва е жива и истинска, когато е изречена със или във Духа – след като човек е осъзнал греха и е разбрал как да се обърне към Господа за милост, със силата на Духа да извика: „Отче!“ Тази единствена дума, казана с вяра, струва повече от хиляди молитви, които хората произнасят, пишат или четат формално, студено и безчувствено.

Колко далеч от истината са хората, според които е достатъчно самите те и децата им да научат Господната молитва, т.е. да казват нещо като изповед на вярата, след като Бог знае, че те нямат вярна представа за себе си, за своето окаяно положение или за това, какво означава да бъдат доведени до Бога чрез Христос. Нещастна душа! Осъзнай колко си жалка и извикай към Бога да ти разкрие объркването, слепотата и невежеството ти, преди да Го наречеш свой Отец или учиш децата си на това. Знайте, че да наречете Бога свой Отец в молитва пред събрание от вярващи, без да сте изпитали действието на благодатта върху душите си, е все една да кажете, че сте юдеи, когато всъщност не сте, т.е. да излъжете. Вие изричате: „Отче наш“, а Бог казва: „Богохулствате!“ Твърдите, че сте юдеи, т.е. истински християни, но Бог казва: „Лъжете!“ „Ето, давам ти някои от онези, които са синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат“ (Откровение 3:9). „Зная… как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са синагога на Сатана“ (Откровение 2:9). Грехът е още по-голям, когато грешникът се гордее с него с престорена святост, както постъпват юдеите пред Христос в Йоан 8 гл. – а това Го кара да изрече сурова присъда над тях тъкмо заради лицемерните им претенции (ст. 41-45). И все пак, несъмнено някои смятат мерзките блудници, крадци, пияници, хулите и лъжесвидетели – които могат да се определят така не само заради миналото им, но и сега, – за единствените почтени хора, и то защото идват на църква и казват „Отче наш“ с богохулстващи уста и лицемерни сърца. Нещо повече, тези хора, макар че всеки път, когато наричат Бога свой Отец, изговарят отвратително богохулство, явно са принудени да се молят така. А други, които се ръководят от много по-здрави принципи и поставят под съмнение истинността на подобни безполезни традиции, са смятани за най-големите врагове на Бога и народа. На практика обаче именно ужасното суеверие на лицемерите предизвиква гнева на великия Бог и Го кара да ги смята за Свои врагове (Исая 63:10). И въпреки това хората предпочитат тези, бих казал, нищожества, независимо че са толкова мерзки, стига да следват техните традиции, и ги обявяват за добри членове на Църквата и честни граждани, докато истинските вярващи, както винаги е било, се възприемат като размирници, подкопаващи държавността и разколници (Ездра 4:12-16).

Затова, нещастни, слепи и невежи глупецо, позволи ми да те посъветвам:

а) Може би твоята обичайна молитва е: „Отче, наш, Който си на небесата…“ Знаеш ли смисъла на началните думи от тази молитва? Можеш ли наистина да извикаш с останалите светии „Отче наш“? Действително ли си новороден? Получил ли си духа на осиновяване? Смяташ ли, че си в Христос и можеш ли да отидеш при Бога като част от Христос? Или си невеж за всичко това и все пак имаш дързостта да казваш: „Отче наш“? Не е ли дяволът твой баща (Йоан 8:44)? Не вършиш ли делата на плътта, независимо че дръзваш да наричаш Бога свой Отец? Нещо повече – не си ли отявлен гонител на Божиите деца? Не си ли ги проклинал в сърцето си много пъти? И въпреки това си позволяваш да произнасяш думите „Отче наш“ с богохулната си уста? Той е Отец на тези, които мразиш и гониш. Както самият дявол се е явил сред Божиите синове (Йов 1:6-7), когато е трябвало да се представят пред Бог Отец, т.е. нашият Отец, така е и сега. Защото не само светиите, на които това е заповядано, произнасят думите „Отче наш“, но и цялата духовно сляпа и невежа паплач на света използва същото обръщение.

б) И наистина ли казваш със сърцето си: „Да се свети Твоето име“? Учиш ли се, по всички почтени и законни начини, да изявяваш името, святостта и величието на Бога? Дали сърцето и поведението ти наистина се ръководят от този стих? Стремиш ли се да подражаваш на Христос във всички правени дела, които Бог ти е заповядал да вършиш и към които Той те подтиква? Ако е така, наистина можеш да извикаш с Божие позволение: „Отче наш“. Или никога не се замисляш за това? Тогава не е ли напълно очевидно, че си отвратителен лицемер, което сам потвърждаваш с всекидневните си престорени молитви?

в) Наистина ли искаш да дойде Божието царство и да се изпълни Неговата воля както на небето, така и на земята? Независимо че според образеца казваш: „Да дойде Твоето царство“, достатъчно ли е това, за да твърдиш, че го очакваш с трепетно вълнение, че си готов да чуеш звука на тръбите, да видиш как мъртвите възкръсват и самият ти точно в този момент да се явиш пред Бога и да отговаряш за делата, които си извършил на тази земя? Нещо повече, не са ли ти неприятни дори мислите за всичко това? И ако Божията воля се изпълни на земята, както на небето, няма ли това да означава гибел за теб? В небето няма бунт срещу Бога и ако Той въведе това изискване и на земята, не би ли те запратил в ада? Същото важи и за останалите искания в тази молитва. О, колко отчаяни биха изглеждали тези хора и с какъв ужас биха стъпвали по земята, ако само знаеха, че от устата им излизат лъжи и богохулства, при цялата им престорена святост. Бог ви пробужда и ви учи, нещастни души, в пълно смирение да внимавате да не прибързвате и да не сте безразсъдни в сърцата си, а още повече в думите си! И когато се явявате пред Бога, както казва мъдрият човек: „Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога“ (Еклесиаст 5:2), особено пък да Го наричате свой Отец, без да сте имали благословени преживявания в общение с Него.

7. Ако искаме молитвата ни да бъде приета от Бога, трябва да се молим с Духа, защото Той единствен може да издигне душата и сърцето ни към Бога: „Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа“ (Пр. 16:1). С други думи, във всяко дело за Бога, и особено в молитвата, сърцето трябва да е подготвено от Божия Дух, за да няма пропаст между него и езика. Всъщност езикът е склонен да говори без страх и мъдрост. Но когато изразява сърцето, и то сърце, подготвено от Божия Дух, езикът говори както Бог му заповядва и иска.

Много силни са думите на Давид как издига сърцето и душата си към Бога (Псалм 25:1). Това е невъзможно за който и да е било човек без силата на Духа. Ето защо откривам тук една от основните причини Божият Дух да бъде наречен Дух на моление (Захария 12:10) – Той помага на сърцето да се моли истински. Затова апостол Павел насърчава вярващите: „Молете се в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение“ (Ефесяни 6:18) или, както четем в I Коринтяни 14:15: „Ще се моля с духа си.“ Ако молитвата не произтича от сърцето, в нея няма живот, а едно сърце никога няма да се моли на Бога, ако не бъде издигнато към Него от Духа.

8. За да се моли истински, сърцето трябва не само да бъде издигнато от Духа, но и постоянно да бъде подкрепяно от Него. Не зная какво става със сърцата на другите, дали са издигнати от Божия Дух и подкрепяни от Него в молитва, но съм убеден, на първо място, че е невъзможно всички молитвени книги на света, измислени от хора, да издигнат или подготвят сърцето, тъй като това е дело на великия Бог. Второ, сигурен съм, че тези книги не могат да задържат сърцето издигнато. Една молитва наистина е жива, когато сърцето ти е в близко общение с Бога. За Мойсей е непосилно да държи ръцете си издигнати пред Бога, докато се моли, а колко по-трудно е сърцето на човека да остане издигнато в молитва (Изход 17:12)!

Бог се гневи, защото хората се приближават към Него и Го почитат с устата си, а сърцата им са далеч от Него (Исая 29:13; Езекиил 33:31). Защото те следват преди всичко човешки наредби и традиции, както е засвидетелствано в Матей 15:8-9. Искам да споделя от собствен опит колко ми е трудно да се моля на Бога както трябва и това явно е достатъчно да накарам окаяните, слепи и плътски хора да си мислят странни неща за мене. Що се отнася до моето сърце, когато започна да се моля, откривам, че му е толкова трудно да стигне до Бога, а когато е вече до Него – толкова непосилно да се задържи там, че съм принуден първо да моля Бога да вземе сърцето ми и да го насочи към Себе Си чрез Христос, а щом достигне там – да го задържи. Нещо повече, много пъти не знам за какво да се моля, защото съм толкова невеж. Но да е благословена благодатта – Духът ни помага в нашите немощи (Псалм 86:11).

О, с колко препятствия се сблъсква сърцето по време на молитва! Никой не знае с какви обиколни пътища и задни улички разполага то, за да се измъкне от Божието присъствие. Колко много гордост има в него, ако е надарено с умението да се изразява! Колко много лицемерие, ако се моли пред другите! И колко безполезно би било молитвеното общение „в тайно“ между Бога и душата, ако отсъства Духът на моление, за да й помага! Само когато Духът влезе в сърцето, имаме истинска молитва, не преди това!

9. За да се моли както трябва, на човек му е нужна подкрепата и силата на Духа – без Него той не би могъл да се изрази. Искам да кажа, че без помощта на Духа душата не може да разкрие себе си пред Бога искрено и чувствително, с онези вопли и въздишки, които извират от едно истински молещо се сърце. Думите не са най-значимото, на което трябва да обръщаме внимание в молитва, по-важно е дали сърцето дотолкова прелива от любов и всеотдайност пред Бога, че не е в състояние да изрази всичките си чувства и желания. Когато са истински, човешките желания са толкова силни и толкова много, че всички думи, сълзи и вопли, идващи от сърцето, не могат да ги изразят: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ…, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“ (Римляни 8:26).

Явно молитвата само с думи не е достатъчно силна. Ако се моли истински, човек не може да предаде със слово или пред белия лист всички неизразими желания и чувства, цялата любов и копнежа, които отправя към Бога в молитва. Най-добрите молитви често съдържат повече вопли, отколкото думи, защото думите са само бледо и слабо отражение на сърцето, живота и духа на молитвата. Мойсей не се моли с думи, когато напуска Египет и е преследван от фараона. Въпреки това виковете му прокънтяват в небето (Изход 14:15). Това са неизразими и непонятни стенания и вопли на неговата душа във и със Духа. Бог е Бог на Духовете и Неговите очи виждат отвъд външната форма на духовните ни задължения (Числа 16:22). Но дори тези, които според нас се молят истински, твърде малко се замислят върху това (I Царе 16:7).

Колкото повече човек навлиза във всяко дело, към което Бог го е призовал, колкото повече го прави съобразно Божията воля, толкова по-трудно става то за него, защото е неспособен да го осъществи сам. И молитвата, както вече споменах, е не просто поредното духовно задължение, а – едно от най-важните, затова на практика е сред най-трудните начинания. Неслучайно Павел пише: „Ще се моля с Духа си.“ Той осъзнава много добре, че не написаното или казаното от други може да го превърне в човек, който се моли истински. Това е възможно единствено чрез Духа.

10. Молитвата трябва да бъде отправена със силата на Духа, в противен случай тя ще е безсмислена и безрезултатна. Бог ни е заповядал да се молим през целия си живот на тази земя. Но както вече обясних, човек не може да издигне сърцето си към Бога, нито да го задържи там без помощта на Духа. Следователно, за да продължи общението си с Бога в молитва, той трябва да има подкрепата на Духа.

Христос ни казва „да се молим всякога и да не отслабваме“ в това духовно задължение (Лука 18:1). Той подчертава, че едно от определенията за лицемер е човек, който или престава да се моли, или го прави без посвещение, т.е. без молитвен дух, само формално и престорено (Йов 27:10; Матей 23:14). Най-лесно е да загърбим посвещението и да се задоволим с външната форма, а най-трудно – да запазим живота, духа и силата при всяко задължение, особено при молитвата. Тя е такова действие, което човек не може да извърши без помощта на Духа дори веднъж, какво остава да продължи без Него, като се изразява истинно, и то така, че молитвите му да се възнесат до Господа на Силите.

В това отношение Яков не само започва, но продължава с дръзновение и настойчивост: „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш“ (Битие 32:26). Така е и при останалите посветени светии (Осия 12:4). Но това е невъзможно без духа на молитвата, защото само чрез Духа имаме достъп до Отца (Ефесяни 2:18).

Има един забележителен пасаж в Посланието на Юда – когато описва Божия съд над нечестивите, апостолът увещава светиите да отстояват и защитават вярата си в благовестието чрез едно превъзходно средство, без което това е немислимо: „Като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух“ (Юда 1:20). Сякаш им казва: „Братя, вечният живот се дава само за онези, които устояват, а не можете да устоите, ако не продължите да се молите в Духа.“ Голямата заблуда, чрез която дяволът и Антихристът мамят света, е, че подтикват хората да изпълняват привидно задълженията си – формално да проповядват, формално да слушат, формално да се молят. Тези хора „имат вид на благочестие, но са отречени от силата му, също такива отбягвай“ (II Тимотей 3:5)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ МОЛИМ С ДУХА И С УМА СИ

Апостол Павел прави съвсем ясно разграничение между молитвата, която е с Духа, и молитвата, която е с ума ни. Ето защо, когато казва: „Ще се моля с Духа си“, после добавя: „но ще се моля и с ума си“. Конкретният повод за това разграничение е поведението на християните в Коринт, които не разбират, че тяхно задължение е да вършат всичко с цел да назидават себе си и другите, а не за да се самопрепоръчват. Явно голяма част от тях, които са имали свръхестествени дарби, например да говорят езици, са се интересували много повече от самите изключителни дарби, отколкото от това, да наставляват своите братя. Ето защо Павел пише тази глава от I Коринтяни – целта му е тези вярващи да разберат, че макар свръхестествените дарби да са наистина нещо изключително, назиданието на църквата ги превъзхожда по стойност. „Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми“, както и умът на другите, „не дава плод“ (I Коринтяни 14:3, 4, 12, 14, 19, 24, 25). Неслучайно апостолът казва: „Ще се моля с Духа си, но ще се моля и с ума си.“

Действително е особено важно и умът да участва в молитвата, наред със сърцето и езика: „Ще се моля с Духа си, но ще се моля и с ума си.“ Стореното с мисъл и разбиране е по-резултатно, по-разумно и по-трайно, както ще покажа в тази глава. Затова Павел се моли за колосяните „Бог да ги изпълва с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“ (Колосяни 1:9), за ефесяните – Бог да ги дари с „дух на мъдрост и откровение, за да го познаете“ (Ефесяни 1:17), а за филипяните – да им даде „изобилно просветена и проницателна във всичко“ любов (Филипяни 1:9). Доброто разбиране е полезно за всяко човешко начинание, било то в обществената или в духовната сфера. Ето защо всеки, който иска да се моли истински, трябва да се стреми към него. Нека изясня какво означава да се молим с ума си.

За да се молим както трябва, се изисква да имаме добро, т.е. духовно разбиране.

1. Молим се с ума си, когато сме водени от Духа в разбирането, че се нуждаем от това, за което ще се молим. Макар че човек изпитва жизненоважна потребност от опрощение на греховете си и избавление от предстоящия Божи гняв, ако той не осъзнава тези неща, или изобщо няма да ги иска, или ще бъде твърде пасивен и равнодушен в желанието си за тях, така че Бог да се отврати от неговото духовно състояние. Подобно е положението в Лаодикийската църква. На християните там липсва духовно разбиране – те на знаят, че са бедни, окаяни, слепи и голи. Ето защо самите те и богослуженията им предизвикват такова отвращение у Христос, и Той ги заплашва, че ще ги „избълва от устата Си“ (Откровение 3:16,17). Когато двама души се молят с едни и същи думи, но първият говори с разбиране, а вторият – не, съществува огромна разлика в техните молитви. Единият говори с духовно разбиране за онова, което желае, докато другият се задоволява само с думи, без сила и стойност.

2. С духовно разбиране откриваме в Божието сърце готовност и желание да ни даде онова, за което се молим. Така Давид се докосва до истинските мисли на Бога за него (Псалм 40:5). С вяра и разбиране ханаанката успява да различи зад строгото държание на Христос Неговата нежност и желанието на сърцето му да спасява. Точно това я подтиква да бъде дързостна, настоятелна и неуморна, докато не получи милостта, от която се нуждае (Матей 15:22-28).

Само разбирането за готовността на Бога да спасява грешници може да накара една душа да Го търси по-ревностно и да вика за прошка. Ако човек съзре в яма диамант, който струва много пари, но не разбира стойността му, той ще го отмине, без да му обърне внимание. Ако обаче знае колко струва, ще рискува живота си заради него. Същото важи и за душите по отношение на Божиите благословения – ако човек веднъж осъзнае стойността им, с цялото си сърце и душа ще се стреми към тях и няма да престане да зове Бога, докато не ги получи. Двамата слепци, които вярват, че минаващият покрай тях Исус може и иска да изцери немощи като техните, започват да викат към Него и колкото повече хората ги спират, толкова по-силни са виковете им (Матей 20:29-31).

3. Духовно просветеният разум е откритият път, чрез който душата може да стигне до Бога, – тъкмо той я подтиква силно към това. Окаяната душа е като човек, който трябва да свърши някаква работа – ако не успее, го заплашва сериозна опасност, а ако се справи, ще има огромна полза. Но той не знае как да започне, нито как да продължи, затова се обезкуражава, изоставя всичко и се излага на опасността.

4.Просветеният разум вижда в Божиите обещания достатъчно шедрост и великодушие, които го насърчават да се моли и го изпълват с нови сили.

5. Просветеният разум помага на душата да се обърне към Бога с най-уместните доводи: понякога под формата на увещание, както е в случая с Яков (Битие 32:9), друг път като прошение, изразено не само с думи, но и произтичащо от самото сърце, където е подбудено от Духа. Когато са изложени с разбиране, подобни доводи трогват Бога. Ефрем осъзнава непристойното си поведение спрямо Господа и оплаква участта си (Еремия. 31:18-20). Тогава той изтъква такива доводи пред Господа, които стигат до сърцето Му, измолват прошка и го правят угоден на Бога чрез нашия Господ Исус Христос. И Бог отговаря: „Наистина чух Ефрем да оплаква участта си, както казва: „Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си Господ, мой Бог. Наистина, откакто бях върнат, се разкаях и откакто бях научен [т.е. разбрах истината за самия себе си], се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.“ Тези думи, с които Ефрем окайва и оплаква участта си, наистина трогват сърцето на Бога и Той отвръща: „Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост“ – казва Господ.“ Затова непременно трябва да се молим както с духа, така и с ума си.

Нека илюстрираме казаното с една подобна ситуация. Представете си, че на вратата ви почукат двама просяци: единият – нещастен, куц, с рани и почти умиращ от глад, другият – силен и здрав човек. Те се обръщат към вас с едни и същи думи: твърдят, че умират от глад. Но този, който наистина е нещастен, куц или недъгав, говори с по-силно чувство, усещане и разбиране за окаяното си положение, отколкото другия. Това личи от начина, по който той оплаква съдбата си. Поради болката и бедността неговият разказ е несравнимо по-въздействаш и пробужда по-силно съжаление у хората, които могат да изпитват поне малко състрадание и милост. Така е и с Бога. Някои се молят формално и по традиция, а други – с мъка в духа си. Някои се обръщат към Бога безчувствено, със заучени фрази, а други – подбудени от терзанията в душата и сърцето си. Естествено, Бог ще погледне благосклонно към човека, „който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото Ми“ (Исая 66:2).

6. Просветеният разум несъмнено допринася както за съдържанието, така и за формата на молитвата. Християнин, който добре е обучил ума си да различава доброто от злото, а и разбира окаяното положение на човека и Божията милост, не се нуждае от текстове на други хора, предназначени да служат като образци на молитви. Ако някой страда от болки, не е нужно друг да го учи да вика „Ох!“. По същия начин и този, чийто ум е просветен от Духа, не се нуждае непременно от примера на чужди молитви, сякаш не може да се обърне към Бога без тях. Неговите искрени чувства и напрежението в духа му го подтикват да отправя със стенания молбите си към Господа. Когато усеща как го обгръща примката на смъртта и го притискат мъките на ада, Давид не се нуждае от епископ, облечен със стола (широка бяла връхна дреха, носена от епископите), който да му каже как да извика: „О, Господи, избави душата ми“ (Псалм 116:3-4). Или пък да гледа от някой молитвеник, за да се научи как да излива душата си пред Бога. За болните е нормално да търсят отдушник и облекчение за болката и немощта си, като стенат и се оплакват пред хората край тях. Така е и с Давид, както разбираме от Псалм 38; 1-12. Благословен да е Господ, така е и с тези, които са дарени с Божията благодат.

7. Разумът трябва да бъде просветен с цел душата постоянно да изпълнява духовното си задължение да се моли. Вярващите знаят, че дяволът използва много заблуди, хитрости и изкушения, за да отклони всеки окаян човек, който наистина се стреми към Господ Исус Христос, и, както сам Христос се изразява, да го изкуши да престане да търси Божието лице с убеждението, че Бог не желае да прояви милост към хора като него. Сатана казва: „Ти може да се молиш, но няма да успееш. Сърцето ти е закоравяло, ледено, безжизнено, мъртво. Не се молиш с Духа, не се молиш достатъчно сериозно и всъщност мислиш за друго, докато се преструваш, че отправяш молитви към Бога. Стига, лицемер такъв, не продължавай, няма смисъл да се мъчиш повече!“

И тогава, ако човек няма необходимото знание и разбиране, ще извика: „Йехова ме е изоставил и Господ ме е забравил“ (Исая 49:14). Докато онзи, който е духовно просветен, потвърждава: „Ще продължа да търся Господа и да чакам. Няма да се откажа, макар че Той мълчи и не ми казва и една утешителна дума.“ Господ обичал много Яков и въпреки това го кара да се бори, преди да получи благословението си (Битие 32:25-27). Когато ни се струва, че Бог се бави, това не означава, че е недоволен или се гневи – Той може да скрие лицето Си и от Своите най-обичани светии (Исая 8:17). Бог иска вярващите да се молят и винаги да чукат на небесната порта.

Ханаанката не приема като нещо категорично привидния отказ на Исус. Тя знае, че Господ е милостив и „отдава правото на Своите избрани“, макар „и да се бави спрямо тях“ (Лука 18:1-7). Господ ме е чакал по-дълго, отколкото аз Него. Така е и с Давид, който казва: „Чаках с търпение Господа“, т.е. много време преди Бог да отговори, макар че накрая „Той се приклони към мен; и послуша вика ми“ (Псалм 40:1). И най-добрият лек в подобни моменти е просветеният разум. За съжаление не са малко хората на този свят, които наистина изпитват страх от Господа, но поради недостатъчно духовно знание и разбиране при почти всяка хитрост и изкушение на Сатана са готови да се откажат от всичко! Господ ги жали и им помага да се молят „с Духа си и с ума си“. Тук бих могъл да споделя много неща от собствения си опит. В моменти на силни духовни страдания и борби съм бил твърде склонен да се предам и повече да не търся Господа. Но след като съм се уверявал към какви грешници Господ проявява милост и колко големи са обещанията Му за тях, след като съм съзнавал, че Той протяга Своята ръка с благодат и великодушие не към здравите, а към болните, не към праведните, а към грешните, не към богатите, а към бедните, това ме е подтиквало с помощта на Святия Му Дух, да Му остана верен, да се уповавам на Него и отново да Го призовавам, независимо че не получавам отговор. Господ помага на всички слаби, изкушавани и страдащи от Своя народ да постъпват така и да чакат колкото е нужно, както казва пророкът (Авдий 2:3). И за тази цел Той ги учи да се молят не с човешки измислици и ограничени образци, а „с Духа си и ума си“.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ

Първи въпрос: Но какво да направим ние, окаяните същества, които не знаят как да се молят? За Господ не е тайна, че аз не зная нито как, нито за какво да се моля.

Отговор: Горкият човек! Вие се оплаквате, че не можете да се молите. Разбирате ли в какво окаяно положение сте? Показвал ли ви е Бог, че по рождение сте под проклятието на Неговия Закон? Ако е така, не ме заблуждавайте – знам, че оплаквате горчиво участта си. Сигурен съм, че когато призовавате Бога, се молите от дъното на сърцето си. Нима вашите стенания не се издигат към небето от всяко кътче в дома ви (Римляни 8:26)? Зная, че е така, а също и че скърбящото ви сърце потвърждава истинността на сълзите ви. Нима вашето сърце не е изпълнено с копнеж по духовното от един друг, нетленен свят, така че толкова пъти се случва да забравяте за нещата от този свят? Моля ви, прочетете Йов 32:12.

Втори въпрос: Да, но когато вляза в своята вътрешна стаичка, за да излея сърцето си пред Бога, не мога да промълвя нито дума.

Отговор: О, мили човече! Бог не се интересува толкова от думите ви – сякаш няма да ви обърне внимание, ако не Го призовете като красноречив оратор. Той вижда съкрушеното ви сърце и точно то пробужда Неговото състрадание. „Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:17).

Невъзможността да се изразявате може да бъде следствие от силната мъка в сърцето ви. Понякога Давид е толкова наскърбен, че дори не е в състояние да говори (Псалм 77:3-4). Но вероятно това ще утеши всички скърбящи сърца като вашето – поради страданието може да не сте в състояние да кажете много неща, но Святият Дух пробужда в сърцето ви най-силните искрени стенания и въздишки. Независимо че думите не идват, духът е жив. Както вече споменах, когато се моли, Мойсей кара небето да проехти, въпреки че не произнася нито една дума. Вижте Изход 14:15.

Ако искате да се изразявате по-пълно и точно пред Господа, първо размишлявайте върху положението си на грешници, второ – върху Божиите обещания и трето – мислете за сърцето на Христос, което можете да познаете и разберете по Неговото смирение да приеме човешка плът и да пролее кръвта Си, както и по милостта, която е проявявал към големи грешници. Оплаквайте своята греховна и нечестива същност и увещавайте Бога, като се позовавате на Христовата кръв. И нека милостта, която Бог е проявявал към други големи грешници, наред с щедро обещаната Му благодат да се излеят върху вас в молитвите ви. Съветвам ви да не се задоволявате единствено с думи и да не смятате, че Бог обръща внимание само на тях. Без значение е дали се изразявате многословно или пестеливо, важното е да го правите от сърце. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13).

Първо възражение: Явно говорите срещу всеки друг начин на молитва освен чрез Духа, но самият Вие ни поучавате как да се молим.

Отговор: Трябва да се насърчаваме взаимно към молитва, но не бива да създаваме образци на молитва. Да наставляваш хората как да се молят като истински християни е едно, а да създаваш определени образци, с които да ограничаваш Божия Дух, е съвсем друго. Апостол Павел не дава на християните такъв образец, но ги напътства относно молитвата (Ефесяни 6:18; Римляни 15:30-32). И така, не си правете извода, че щом можем да се поучаваме и да даваме насоки за молитвата, значи имаме основание и да си налагаме един на друг молитвени образци.

Второ възражение: Но ако не използваме такива образци, как ще научим децата си да се молят?

Отговор: Според мен хората грешат, като започват много отрано да учат децата си да се молят с определени клишета, а това е обичайната практика.

Мисля, че би било по-добре родителите навреме да обясняват на децата си, че са под проклятие и че Божият гняв е насочен към тях заради първородния грях и заради греховете, които самите те извършват. Нека да ги запознаят с естеството на Божия гняв и с възможната продължителност на тяхното окаяно състояние. И ако вършат това съзнателно, по-бързо ще научат децата си да се молят, отколкото ако ги карат да помнят наизуст определени фрази. Хората се учат да се молят чрез изобличението за греха – тъкмо това е начинът да подтикнем и децата си към искрена молитва. Другият начин, т.е. да ги учим на молитвени образци, преди да сме им изяснили всичко останало, означава да ги превърнем в отвратителни лицемери и да ги накараме да се възгордеят. Затова говорете с децата си за тяхното принизено положение, обяснете им за пламъците на ада и техните грехове, за проклятието и спасението, за пътя да избегнат едното и да се радват на другото. Тогава очите им ще се напълнят със сълзи и поток от стенания ще се изтръгне от сърцата им. След това ги научете на Кого да се молят, как и чрез Кого да се молят. Също така им опишете обещанията на Бога и милостта, която Той е проявявал към грешници в миналото, както е засвидетелствано в Словото.

О, тези малки, мили дечица – Господ отваря духовните им очи и ги прави святи християни! Давид ги увещава: „Елате, синове, послушайте мен; ще ви науча на страх от Господа“ (Псалм 34:11). Той не казва: „Ще ви заставя да научите един молитвен образец“, а: „Ще ви науча на страх от Господа.“ И това означава, че ще им помогне да разберат жалкото си положение по рождение и ще ги напътства в истината на благовестието, пораждащо чрез Духа молитва у всеки, който му се посвещава истински. И колкото повече ги учите на това, толкова повече сърцата им ще се изливат пред Бога в молитва. Бог никога не е възприемал Павел като човек, който се моли, преди той да бъде изобличен и да се обърне към християнството (Деяния 9:11). Същото се отнася и за всеки друг човек.

Трето възражение: Но в Евангелията виждаме, че учениците на Христос искат Той да ги напътства как да се молят. Йоан Кръстител също учи на това своите последователи. Тъкмо Исус дава на учениците Си образеца на молитва, наречен Господната молитва.

Отговор: И ние като тях искаме да бъдем научени от Христос. Но тъй като Той не е на земята в човешката плът, Господ ни учи чрез Словото и Духа Си. Христос казва именно за Духа, че ще Го изпрати като Свой заместник, когато самият Той си отиде (Йоан 14:16; 16:7).

Макар да наричаме този текст молитвен образец, смятам, че Христос не е възнамерявал той да се наложи като ограничаваща, единствена форма на молитва. Самият Божи Син не го изрича еднозначно, както се вижда при сравнение на Матей 6 гл. и Лука 11 гл. Ако е възнамерявал да го въведе като строго определен молитвен образец, би изразил това недвусмислено. Никъде не виждаме апостолите да следват буквално тази форма, нито да учат другите на това. Прегледайте всичките им послания. А те несъмнено са били изключително подготвени, т.е. знаели са я, и изключително предани, т.е. биха я прилагали безусловно.

Накратко, с думите: „Отче наш…“ Христос наставлява Своите какви правила да спазват, когато се молят на Бога, а именно да се молят с вяра, да се обръщат към Бога, Който е на небесата, с прошение за неща според волята Му и т. н. Поучението тук е: молете се така, т.е. по този начин.

Четвърто възражение: Но Христос казва на хората да се молят за Духа. Това предполага, че те все пак могат да се молят без Духа и да бъдат чути. Вижте Лука 11:9-13.

Отговор: Поучението на Христос в тези стихове е отправено към Неговите ученици (ст. 1). Думите Му, че Бог ще даде Святия Дух на тези, които се молят за Него, трябва да се разбират в смисъл, че на тях ще даде повече от Святия Дух, защото Христос говори на учениците, които вече имат Духа в известна мяра. Фактът, че се обръща точно към тях, личи от изразите: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш“ (ст. 2), „Казвам ви“ (ст. 8), „Аз ви казвам“ (ст. 9), „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него“ (ст. 13). Християните трябва да се молят за Духа, т.е. за повече от Духа, тъй като Бог вече им Го е дал като дар.

Въпрос: Означава ли това, че според вас трябва да се молят само тези, които знаят, че са Христови ученици?

Отговор: 1. Нека всеки човек, който е бил спасен, да излива душата си пред Бога, въпреки че поради изкушенията може да не е убеден, че е Божие дете.

2. Знам, че ако благодатта на Бога е във вас, ще е съвсем естествено да изразите с вопли своето състояние, така, както сукалчето плаче за майчината си гръд. Молитвата е едно от първите неща, които разкриват, че човек е християнин (Деяния 9:11-12). Но за да бъде истинска, тя трябва да отговаря на следните изисквания:

а) Да търси Бога чрез Христос заради самия Него, заради Неговата святост, любов, мъдрост и слава. Истинската молитва не само е насочена към Бога чрез Христос, но и е съсредоточена единствено в Бога: „Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая“, т.е. не копнея за „друг освен Теб“ (Псалм 73:25).

б) Човек трябва да е в постоянно общение с Бога и в този, и в следващия живот. „Когато се събудя, ще се наситя от“ лицето Ти или „от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). „Понеже в този дом (т.е. плътското ни тяло. Виж II Kor. 5:1)и стенем” (II Коринтяни 5:2).

в) При истинската молитва човек непрестанно се стреми към това, за което се моли: „Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората“ (Псалм 130:6). „Ще стана сега… ще търся онзи, когото обича душата ми“ (Песен на песните 3:2).

И тъй, обърнете внимание – има две неща, които подтикват към молитва. Едното е отвращението от греха и суетата в този живот, другото е копнежът да общуваме с Бога в святост и непорочност, като сънаследници в Неговото царство. Сравнете това с повечето молитви на хората и ще откриете, че те са пародия на молитва и плод на мерзък дух. Мнозина от нас или изобщо не се молят, или само се опитват да заблудят Бога и другите, че го правят. Съпоставете молитвите им с техния живот и веднага ще откриете, че всъщност изобщо не се стремят към това, за което призовават Бога. О, непоправими лицемери!

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Тук ще дам някои допълнителни насоки, свързани с молитвата. И така, в заключение, първо, ще изложа някои факти, второ, ще насърча читателите и, трето, ще отправя упрек към тях.

I Фактите

Тъй като молитвата е задължение на всички Божии деца и Христовият Дух разгаря пламъка й в душата, всеки човек, който се обръща с прошение към Господа, трябва да бъде много внимателен и да се моли със страх от Бога, но и с надежда за Божията милост чрез Исус Христос.

Молитвата е духовно задължение, поставено от Бога, чрез което човек се доближава до Него. Следователно, за да се моли истински в Божието присъствие, всеки от нас се нуждае във висша степен от помощта на Божията благодат. Срамно е да се държим непочтително пред един цар, но да се държим така пред Бога е грях. Както мъдрият цар не одобрява реч с непристойни думи и жестове, така и Бог не харесва жертвата на безумните (Еклесиаст 5:1,4). Не са Му угодни многословието, нито красноречието, а – смиреното, съкрушено и разкаяло се сърце (Псалм 51:17; Исая 57:15). Ето защо е необходимо да знаете, че съществуват пет пречки за молитвата, които могат напълно да я обезсилят и като резултат – да не бъде приета от Бога.

1. Когато човек в сърцето си се отнася благосклонно към някакво беззаконие, докато се моли на Бога: „Ако в сърцето си бях гледал благосклонно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Може тайно да сте пристрастени към същото нечестие, което осъждате с лицемерния си език. За човешкото сърце е характерно това зло – да харесва и да се отдава на същото нещо, срещу което се моли. Точно това правят хората, които почитат Бога с устата си, а сърцата им са далеч от Него (Исая 29:13; Езекиил. 33:31). Те произнасят: „Да се свети името Ти“, а в сърцето и живота си непрекъснато Го позорят. Това са молитвите, които „стават грях“ (Псалм 109:7). И макар че хората често ги изричат, Господ никога няма да им отговори (II Царе 22:42).

2. Когато някой се моли, за да изтъкне себе си, за да го чуят другите и да го смятат за вещ в духовните дела, Господ няма да хареса, нито ще отговори на молитвата му. Има две групи хора, които се молят с такава цел:

а) Вашите лакоми свещеници, които се вмъкват в известни семейства и се преструват, че се покланят на Бога, докато всъщност се интересуват единствено от собствените си търбуси. Те са като пророците Ахав и Навуходоносор, които демонстрират голямо религиозно посвещение, но във всичките им дела тяхната най-висша цел е да задоволяват своята похот и лакомия.

б) Хората, които търсят слава и похвали за своето красноречие и се стремят преди всичко да ласкаят своите слушатели и да угодничат пред тях. Те се молят, за да бъдат чути от другите, затова вече са получили наградата, която заслужават (Матей 6:5). Може да ги разпознаете по няколко характеристики:

- следят съсредоточено реакциите на слушателите си;
- когато свършат изказването си, очакват похвали и одобрение;
- възгордяват се или униват в зависимост от този отклик;
- обичат дългите молитви и затова повтарят безсмислено, отново и отново, едно и също нещо (Матей 6:7).

Стремят се към одобрението на другите, без да се интересуват от какви мотиви е породено. Търсят като награда суетната човешка похвала. Затова не обичат да стоят в своята стаичка, а предпочитат да имат компания. И ако понякога съвестта ги кара да се усамотят за молитва, лицемерието им надделява и ги кара да се молят на улицата, за да ги слушат хората. Молитвите им свършват, щом секнат словоизлиянията им, защото не чакат да чуят какво ще им каже Господ (Псалм 85:8).

3. Третият вид молитви, които няма да бъдат приети от Бога, са тези, с които хората искат нередни неща, или просят за нещо добро, но възнамеряват да го използват за задоволяване на плътските си страсти или за други погрешни цели. Яков казва, че някои не получават, защото не искат, а други искат и не получават, защото не се молят както трябва и целят да заситят сладострастията си (Яков 4:2-4). Ако целите при молитвата противоречат на Неговата воля, за Бога това е сериозна причина да отхвърли представените искания. Ето защо понякога Бог отговаря с мълчание. Всички тези молитви са напразни.

Възражение: Но Бог чува някои хора, въпреки че сърцата им не са праведни пред Него. Спомнете си как постъпва с израилтяните: изпраща им пъдпъдъци в пустинята, независимо че са водени единствено от плътските си желания (Псалм 106:14).

Отговор: Ако Бог постъпва така, то е с цел осъждение, а не като израз на милост. Той им дава онова, което желаят, но по-добре да не са го получавали, защото после изпраща и „мършавост на душите им“ (Псалм 116:15). Горко на хората, които получават такъв отговор от Бога!

4. Има и друг вид молитви, които остават безрезултатни – които хората ги съчиняват и представят от своя страна, без да се обръщат към Бога чрез Господ Исус. Бог ни е заповядал да се молим и е обещал да слуша молитвите ни, но само ако идват чрез Христос. „И каквото и да поискате в Мое име…“ (Йоан 14:13; 15:16; 16:23-26). Независимо дали ядете или пиете, каквото и да вършите, правете го в името на Господ Исус Христос (I Коринтяни 10:31). „И каквото и да поискате в Мое име…“, т.е. колкото и да сте посветени, ревностни, усърдни и настоятелни, само чрез Христос ще бъдете чути и приети. Но уви! Повечето хора не знаят какво означава да се обърнат към Бога в името на нашия Господ Исус и тъкмо това е причината да живеят нечестиво, да се молят нечестиво и да умират нечестиво или да не постигат нищо друго освен достъпното за плътския човек, да бъдат изрядни в думите и делата си по отношение на другите и да се явят пред Бога единствено с праведността според Закона.

5. Последната пречка за молитвата е тя да има само външна форма, но да е лишена от сила. Човек лесно се увлича по молитвени образци от книга и напълно забравя да изпитва себе си дали има духа и силата на молитвата. Такива хора са истински актьори, а молитвите им – пълен фалш. Те са лицемери, а молитвите им – мерзост (Притчи 28:9). И макар да твърдят, че изливат душите си пред Бога, Той казва, че просто „се вайкат“ (Осия 7:14).

Затова, когато смяташ да се молиш на Господа на небето и земята, много сериозно обмисли какво искаш. И когато разбереш, придържай се към това и се стреми да се молиш разумно.

Възражение: Но аз не разбирам нищо – тогава, според Вашето гледище, не трябва да се моля въобще.

Отговор: Ако смятате, че отчайващо ви липсва разбиране, все пак не бива да се оплаквате, тъй като поне осъзнавате този факт. Тогава се молете Господ да ви помогне да проумеете всичко, което смятате че не разбирате. „А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча“ (Лука 8:9). Точно затова Бог ни е обещал: „Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш“ (Еремия 33:3).

Ще завърша с две предупреждения:

Първо: Не се отказвайте от молитвата поради прибързани заключения, че нямате Духа и не се молите с Него. Най-важната задача на дявола е да направи най-доброто, по-точно най-злото, на което е способен, за да попречи на най-добрите молитви. Той ласкае неискрените лицемери и ги насърчава с хиляди измислици, че вършат богоугодни дела, докато всъщност техните молитви и целият им живот са „дим в ноздрите“ на Бога (Исая 65:5). И в същото време Сатана стои отдясно на първосвещеника Исус, „за да му се възпротиви“, т.е. да го убеди, че Бог не приема нито самия него, нито делата му (Захария 3:1). Затова бъдете внимателни към такива лъжливи заключения и неоснователни обезсърчения. И макар че дяволът ви натрапва подобни мисли, не се обезкуражавайте, а ги използвайте, за да постигнете още по-голяма искреност и неуморност на духа, когато се обръщате към Бога.

Второ: Освен изкушението на тези прибързани заключения нека и покварата на собственото ви сърце не ви възпира да се молите и да изливате душата си пред Бога. Може би откривате у себе си всички тези отрицателни елементи, за които говорихме, и ви се струва, че те се опитват да надделеят, когато се молите на Бога. Тогава трябва да ги осъдите, да се молите срещу тях и да се смирите напълно в Божиите нозе със съзнание за собствената си неправедност. Вместо да се позовавате на своята безнадеждност и отчаяние, по-скоро изтъквайте пред Бога нечестивостта и покварата на сърцето си, за да просите от Него оправдаваща и освещаваща благодат. Така постъпва и Давид: „Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо“ (Псалм 25:11).

II Насърчението

Сега искам да насърча слабите, изкушавани и отчаяни души да се молят на Бога чрез Христос. Единствено молитвата в Духа може да удовлетвори Божието сърце, защото само Духът ходатайства за нас според Божията воля (Римляни 8:29). И макар че много слаби души изпитват върху себе си въздействието на Святия Дух, Който ги подбужда да се обръщат със стенания към Господа, поради неверие те не се покоряват и не могат да осъзнаят, че са част от Божия народ, т.е. от онези, които са Му угодни. И тъй като истината на благодатта може да е в тях, за да ги окуража, ще изложа няколко конкретни примера и основания според Писанието:

6. В Лука 11:8 е дадено силно насърчение за всяка слаба душа, която копнее за Исус Христос. Господ разказва притчата за човек, който отива при приятеля си и го моли да му даде назаем три хляба, но приятелят го отпраща, защото вече си е легнал. После обаче, заради неговата настойчивост, става и му дава хляба, което показва ясно, че макар хората в своята слабост и поради маловерието си да не могат да осъзнаят, че са Божии приятели, все пак никога не бива да престават да молят, да търсят и да хлопат на Божията врата за милост. Обърнете внимание на Исусовите думи: „Казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост“ или непрестанни молби „ще стане и ще му даде колкото му трябва.“ Слаби човече, ти се оплакваш, че Бог няма да ти обърне внимание, смяташ, че не си приятел, а враг на Бога в сърцето си заради своите зли дела (Колосяни 1:21). И като че ли чуваш Господ да ти говори с думите от притчата: „Не ме безпокой, не мога да ти дам.“ Но аз ти казвам – продължавай да хлопаш, да викаш, да стенеш и да оплакваш участта си. Сигурен съм, че ако не стане да ти даде, защото си Негов приятел, все пак заради твоята настойчивост ще стане и ще ти даде колкото е нужно. Същото откриваме и в притчата за неправедния съдия и бедната вдовица – нейната настойчивост го принуждава „да й отдаде правото“ (Лука 18 гл.). Наистина, от собствен опит съм разбрал, че нищо друго не може да убеди Бога така, както настойчивостта. Не сте ли го изпитвали, когато на вратата ви почукат просяци? Отначало не сте склонни да им дадете, но ако те упорстват, продължават да се оплакват и не искат да си тръгнат без милостиня, в крайна сметка отстъпвате, принудени от настоятелните им молби. Излиза, че вие, които сте зли, сте способни на състрадание, и един настойчив просяк може да ви въздейства! Тогава постъпвате като него. Това е обезоръжаващо средство, което ще трогне Бога и Той ще „стане да ви даде… колкото ви е нужно“ (Лука 11:8).

7. Един слаб и плах човек може да намери насърчение, когато размишлява за престола, на който седи великият Бог, за да изслушва исканията и молитвите на клетите човешки същества. А това е „престолът на благодатта“ (Евреи 4:16) или „умилостивилището“ (Изход 25:22). Самото название показва, че чрез благовестието Бог издига престола и обиталището Си с милост и простителност и определя, че от там – „отгоре на умилостивилището“ – ще изслушва грешниците и ще общува с тях, както четем в Изход 25:22: „Там ще се срещам с теб.“ Обърнете внимание на думите: „Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището… ще говоря с теб.“ На хората им хрумват всякакви странни мисли за Бога, за Неговото отношение към тях и прибързано стигат до извода, че ще бъдат пренебрегнати, а Той всъщност е „на умилостивилището“ и неслучайно е превърнал това място в Свое обиталище, за да чува и да отговаря на молитвите на окаяните души. Ако Бог беше казал: „Ще говоря с теб от съдилището“, би имало защо да се разтреперим и да избягаме от лицето на великия и славен Цар. Но след като е потвърдил, че ще изслушва и ще отговаря на хората от престола на благодатта или умилостивилището, това би трябвало да ни насърчи, да ни даде надежда и да ни подтикне да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16).

8. Има и още едно насърчение: не само че съществува умилостивилище, където Бог иска да общува с нещастните грешници, но до него стои Исус Христос и непрестанно го поръсва със Своята кръв. Затова тя се нарича „поръсената кръв“ (Евреи 12:24). Според изискванията на Божия Закон първосвещеникът в Стария Завет не може да влезе в най-святото място, където се намира умилостивилището, „без кръв“ (Евреи 9:7).

Защо? Защото, макар че Бог е на умилостивилището, освен че е милостив, Той е и съвършено справедлив. Кръвта е предназначена да възпре изпълнението на Божията присъда върху хората, за които се застъпва в молитва първосвещеникът, както четем в Левит 16:13-17, и да ни убеди, че макар да сме толкова недостойни, не трябва да се отказваме да търсим милост от Бога чрез Христос. Оплаквате се, че сте непоправими грешници и затова Бог няма да послуша молитвите ви. Наистина ще стане така, ако харесвате отвратителната си същност и се обръщате към Бога лицемерно. Но ако осъзнавате своята нечестивост и изливате искрено сърцето си пред Бога, с желание да ви спаси от вината и да ви очисти от всякаква нечистота, не се бойте, вашата греховност не би Му попречила да ви чуе. Скъпоценната кръв на Христос, поръсена върху умилостивилището, спира изпълнението на присъдата и отваря широко вратите за Господната милост към вас. Затова „имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището“. Той е открил „нов и жив път“ за нас, ето защо няма да погинем (Евреи 10:19-20).

Исус е там не само за да поръсва умилостивилището с кръвта Си, но и да говори. Неговата кръв също говори. Бог чува Неговия глас и гласа на кръвта Му и казва: „Като видя кръвта, ще ви отмина… и няма да ви постигне унищожителна напаст“ (Изход 12-13).

III Порицанието

9. Отправям сериозно предупреждение към хората, които изобщо не се молят. Апостол Павел казва: „Ще се моля“ и всеки християнин чувства това в сърцето си. Ако не се молите, значи не сте християни. В Псалм 32:6 четем, че всеки, който е праведен, трябва да се моли. Следователно, в противен случай сте окаяни нечестивци. Яков получава името Израел, след като се бори с Бога (Битие 32:28). И всичките му деца носят това име (Гал. 6:16). Но за хората, които забравят да се молят и не призовават Господното име, се отнася следната молитва: „Господи… изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име“ (Еремия 10:25). Нима не важи същото за вас, които изобщо не се обръщате към Бога? Какво ще правите, когато бъдете осъдени на вечни мъки в ада, защото не сте поискали да търсите небето? Кой би се трогнал от мъката на хора като вас, които не са смятали за нужно да молят за милост? Казвам ви, гарваните и кучетата ще се изправят на съд срещу вас. Всички те, според вида си, с шум и различни движения показват, че искат храна и вода, докато вие нямате желание да молите за небето, макар че в противен случай ще погинете завинаги в ада.

10. С тези думи порицавам хората, които пренебрегват, подиграват и подценяват Духа и молитвата в Духа. Какво ще правите, когато Бог ви поиска сметка за това? Нима Бог е изпратил в сърцата на вярващите Святия Си Дух, за да Му се надсмивате? Това ли означава да служите на Бога? И така ли показвате, че реформирате своята църква? Не е ли това характеристика на закоравели подлеци? О, ужасни лицемери! Не ви ли стига, че ще бъдете осъдени за греховете си срещу Закона, та съгрешавате и срещу Святия Дух?

Трябва ли святият, смирен, неосквернен Дух на благодатта, естеството на Бога, обещанието на Христос, Утешителят на Божиите деца, без Когото никой от нас не може да извърши нито едно угодно на Отца дело, „да ви бъде песен или поговорка“(вижте Плачът на Еремия 3:63; Псалм 69:11)- обект на вашите подигравки, насмешки и презрение? Ако Бог изпраща Корей и всичките му последователи направо в ада, защото се бунтуват и говорят срещу Мойсей и Аарон, нима вие, които се подигравате с Христовия Дух, смятате, че ще избегнете наказанието (Числа 16:31-35; Евреи 10:29)? Не сте ли чели как постъпва Бог с Анания и Сапфира задето изричат една лъжа пред Святия Дух (Деяния 5:1-8)? Или със Симон магьосника задето принизява Духа (Деяния 8:18-22)? И дали грехът на хора като вас, които се бунтуват и противопоставят на служението, делата и помощта от страна на Духа за Божиите деца, ще бъде оценен като добродетел и ще остане ненаказан от Бога? Страшно е да похулите Духа на благодатта (Матей 12:31; Марк 3:30).

11. Горко на тези, които открито хулят Святия Дух, като презират и укоряват Неговите действия. Жалко и за тези, които се противопоставят на молитвата с Духа, като измислят свои, човешки образци. Хитрата измама на дявола се състои в това – да ни кара да ценим повече и да възприемаме по-добре човешките традиции, вместо да се молим с Духа. Също като отвратителната мерзост на Еровоам, който отклонява хората да не ходят в Йерусалим и да не се покланят на Бога както Той е заповядал. Това, разбира се, предизвиква Божия гняв към израилтяните (III Царе 12:26-33). Човек би помислил, че Божието осъждение над лицемерите в древността ще накара хората, като чуят за това, да внимават и ще събуди у тях страх да не постъпват така. Но съвременните ни водачи напълно опровергават това предположение.

Този папа, епископ или друг издигнат Божи служител не си ли позволява отвратителна самонадеяност и наглост да определя начини за преклонение пред Бога, които Той не е заповядал! И когато даден човек, макар че иска да живее в мир с другите, не може заради съвестта си да приеме като един от най-превъзходните начини за поклонение на Бога нещо, което Бог никога не ни е заповядал, го обвиняват за бунтовник, размирник, заблуден, еретик, позор за църквата, съблазнител на хората и т.н. Господи, какви ли ще са плодовете, когато вместо Твоето учение се проповядват (по-точно се налагат) човешки традиции? Така се отхвърля и принизява Духът, а се превъзнася външната форма. Тези, които се молят с Духа, макар да са много смирени и святи хора, са смятани за фанатици, докато другите, които се молят с образци – за благочестиви християни! И как привържениците на подобна практика биха отговорили на стиха от Писанието, който заповядва на църквата да страни от хората, „имащи вид на благочестие, но са отречени от силата му“ (II Тимотей 3:5)?

В милостта Си Господ кара сърцата на хората да се стремят все повече да се молят с Духа и чрез силата Му да изливат душите си пред Бога.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ще завърша това изложение със следните съвети към вярващите:

1. Бъдете сигурни, че ако наистина вървите по Божия път, непременно ще се сблъскате с изкушения.

2. Очаквайте ги още от първия ден, в който влезете в Христовата общност.

3. Когато ви връхлетят, молете Бога да ви преведе през тях.

4. Пазете ревностно сърцата си, за да не ви заблудят на този свят по отношение на доказателствата за небето и на живота ви с Бога.

5. Бъдете бдителни за ласкателства на лъжебратя.

6. Живейте със силата на истината.

7. Гледайте най-вече към невидимите, вечните неща.

8. Внимавайте за малките грехове.

9. Пазете Божиите обещания живи в сърцата си.

10. Обновявайте делата си с вяра в кръвта на Христос.

11. Бъдете отговорни за Божието дело сред вашето поколение.

12. Стремете се да бъдете в предните редици като служители на това дело.

Благодатта да бъде с вас!

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКАТА МОЛИТВА-СПОРЕД ПИСАТЕЛЯТ ДЖОН БЪНИЯН