Молитвата - Библейски принцип

Как да се молим

Скъпи приятели,

Надяваме се, че това поучение ще донесе духовно знание и полза не всеки, който ще го прочете и че ще ви помогне да подобрите вашия молитвен живот, или ако нямате такъв да го изградите.

И нека в началото да отворим евангелието от Матей, и да прочетем гл. 7, стихове от 7 до 11:

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Духовния живот може да се оприличи със физическия живот. За да живеем трябва да поддържаме живота. Да се храним по три пъти на ден, да пием вода, да дишаме въздух, да редуваме физическата активност със сън и почивка. Всеки разумен човек гледа на тези неща сериозно. Подобно и след като повярваме, нашия дух мъртъв преди това се съживява за нов живот с Бога, и така този живот трябва да се съхрънява и поддържа. Ние се храним със Словото Божие, пием от изворите на Светия Дух и дишаме чрез молитвата. От тези трите последното е най-важно. Един човек може да изкара без храна два месеца, без вода седем – осем дни, но без въздух едва няколко минути. Ако молитвата е въздуха на нашия духовен живот, ние е належащо да се молим. Така ап. Павел ни насърчава: “Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса, нашия Господ”.

Различните хора имат различна представа, за това, за какво служи  църквата. За някои църквата е търговия. Исус изгони среброменителите и търговците от двора на храма и каза: “Не сте ли чели в писанието: “домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп”. Дом на молитва. Господ не каза, че храма е дом на хваление, Господ не каза, че храмът е дом за четене на Библията. Господ също така не каза, че храма е дом на проповядване. Това разбира се не не значи, че няма необходимост да прославяме Бога, да четем Библията или да слушаме проповеди. Всичко това е важно. Но това означава, че от всичко изброено, молитвата има най-важно значение.

В изложението на темата ние ще се спрем на четири основни момента:

Първия: какво е молитва? - ще дадем определение за молитва.

Втория: защо трябва да се молим?, което обхваща целта на молитвата.

Третия: как трябва да се молим?

И четвъртия: кога ние получаваме отговор на молиттвата.

По първото изложение, от съществено значение е да помним, че Бог чува нашата молитва. За разлика от боговете в този свят, той има ръце да помага, очи да гледа, уста да говори и уши да слуша. Той е адресата, обекта на молитвата. Тя трябва да бъде отправена към Бога, към Бог Отец. Ако напишем писмо на някой, за да пристигне то, ние трябва да напишем правилния адрес. Когато се молим ние не е достатъчно да произнасяме някакви формули или просто да говорим думи. Но трябва да насочим нашето моление към Бога.

Учениците на Христос изпитваха трудност да се молят. Това е единственото нещо за което те Го молеха да ги научи. И Той им даде като модел молитвата “Отче наш”. Тя започва с обръщение: “Отче наш” - Ти който си на небето, и.т.н. Ако молитвите ни нямат адресат, ако не се обръщаме към Бога, те няма да имат смисъл, независимо от това за каква благородна или възвишена цел искаме да се молим.

Вторият пункт към същината на молитвата е взаимоотношението, което ние имаме със нашия Отец. Ние сме негови деца, а той наш Баща. В ев. От Йоан се казва: “А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии чада, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име”. Ние бяхме като Блудния син, далеч от Бога, но сега сме се върнали при Пастиря и Епископа на нашите души. Той ни е приел с любов и простителност. Ние го наричаме “Авва”, или “Татко”. В Римляни се казва: “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва Отче”.

Децата, наричащи баща си “татко”, имат няколко особености:

Първо, те не са още достатъчно разумни.

Второ, те мислят, че техният живот е само в ръцете на техните родители.

Трето, напълно се надяват и доверяват на родителите си.

Четвърто, вярват, че родителите им могат всичко.

Ето с такова сърце, ние трябва да се молим на Бога.

На второ главно място от нашето поучение, ще говорим за целите на молитвата, и по-специално ще назовем 4 цели.

Първата цел на молитвата е, че тя е ключ, който отключва ковчежето на Божията съкровищница.

Бог притежава всичко, неговите ресурси са неизчерпаеми откъм материални и духовни блага. Понеже Той е добър Бог, иска да ни даде добри неща. Той даде най-скъпото което притежаваше – Своя Единороден Син, а как не ще ни даде и всичко останало. В Рим. 8:32 е казано: “Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко”. Тук думата “дар” означава “подарък”, т.е. нещо, което всеки може да получи. Но за да стане това, Бог иска ние да се молим, и тази молитва да бъде с вяра. Той иска и ние да протегнем ръка, да го помолим, за да има той законно основание да ни даде. Така казва и текста, който прочетохме отначало: “Искайте и ще ви се даде, …. защото на всеки, който иска на него се дава”.

Макар Бог да желае да ни даде всичко не ни го дава, защото ние не искаме и не се молим на Него. По такъв начин молитвата е подобна на ключ, който отключва ковчежето на Божията съкровищница. И така, за да получим всичко необходимо за живота, трябва да се молим.

Втората цел на молитвата е да влезем и да пребъдваме в Божието присъствие.

Ние влизаме в присъствието на Бога чрез Светия Дух в молитва. Колкото повече човек се моли, толкова повече той става чувствителен към водителството на Духа. Често нашия дух е нечувствителен към водителството на Духа. Затова, той чрез молитватта, трябва да бъде обучен да чува неговия глас и да му се покорява, да бъде трениран в молитва – тя е средството.

Има различни начини чрез които Бог говори и води своите чада. Понякога, Той може да го прави чрез видения и откровения, понякога чрез обстоятелствата, друг път чрез физически глас, но най-често той говори чрез духовен глас вътре в нас. Във вътрешния свидетел, чрез Светия Дух, който говори на нашия дух. Така молейки се често и усърдно ние ще можем ясно да чуваме от Бога и да разбираме неговата воля.

Третата цел е да имаме сила.

Сила над греха, сила над света и дявола, сила над всички врагове на нашата душа. В християнството притежаването и търсенето на сила трябва да бъде нещо естествено, защото Бога, в когото вярваме е Жив Бог, Бог на чудеса и на мощна духовна сила. Нещо повече, Бог е всесилен. Той е по-силен от дявола. Дявола винаги имитира и подражава на Бога. Той винаги копира и прави дубликат. Това е като на съвременния пазар. Когато се появи някоя хубава и качествена стока и тя почне масово да се купува много скоро ще се появи и същата стока “менте” със по ниско качество. Нека си припомним и един Библейски аналог: Когато Мойсей отиде при фараона и демонстрира Мощта на Бог, превръщайки тоягата си в змия, египетските магьосници направиха същото, но змята на Мойсей погълна змиите на магьосниците. Ние християните от 21 век можем да имаме тази сила от Бога, Бог иска да ни я даде, но ние ще я получим в молитвата, и тя ще разте в нас чрез нея.

Четвъртата цел и причина е за да радваме Божието сърце.

В Библията е написано, че молитвите на вярващите са благоухание за Бога. В Откровение 5:8 четем,

“И когато взе книгата четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите”.

Защо Бог най-много от всичко се радва на нашите молитви. Защото чрез тях ние общуваме с Него. Между любящи хора би трябвало да има взаимовръзка и общение. Родителите се радват много, когато техните деца, живеещи далеч от тях звънят по телефона или пишат писма. Също така, понеже Бог ни обича се радва на общението с нас.

Как да се молим?

Искренно, от сърце. Бог не харесва, когато някой се моли превзето или показно, когато използва високопарни думи, за да впечатли хората, които го слушат. Такива вече са получили своята награда, също както фарисеите по времето на Исус. Ако вие сте млад християнин и не сте се молили досега, не се съсредоточавайте върху това какви думи ще изговорите и как ще го направите. Важното е да се молите от сърце. Разговаряйте с Бога като с друга личност, като с приятел. Естествено. Бог ще зачете правилния мотив, искреността в сърцето, и такава молитва ще бъде чута.

Второ ние се молим така че да привлечем вниманието на Бога.

В евангелията се говори за двамата слепци, които викаха подир Исус, който ги беше подминал: “Исусе – сине Давидов, смили се за нас”. Те привлекоха вниманието на Господа. Той спря на пътя и ги изцели. Така и ние като се молим ще привлечем неговото внимание.

Трето, ние трябва да се молим с вяра.

Вяра в това, че Бог чува молитвата и ще отговори на нея. Евр. 11:6 казва: “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят”. Вярата е доверие, че Бог е способен да отговори и да ни даде това, за което Го молим. Когато се молим на Бога, обезателно трябва да вярваме, че Той е жив и обезателно ще ни отговори.

Четвърто, трябва да се молим в името на Исус.

Класическата формула за молитвата е: молитва към Отец, в името на Исус, чрез Светия Дух. Защо да се молим в името на Исус. Името представлява Личността и делото на Христос. Това, което Той е направил на кръста и как то се прилага към нас. Бог е свят и изисква святост. Ние сме грешни, и в своята греховност не можем да се приближаваме към Него. Поради тази причина ни трябва първосвещеник. Христос - свещенник  по чина Мелхиседеков е съвършен посредник, без грях или недостатък, каквито имаха Старозаветните свещенници. И така, когато се молим в името на Исус, ние се възползваме от всичко, което той е изработил на кръста и от неговата посредническа роля.

Нека да дадем и някои практични насоки за молитвата.

Ние можем да се молим на всяко време и на всяко място с всякаква молитва и молба. Можем да се молим у дома, в църквата, ходейки по улицата, зад волана, когато шофираме колата си, в офиса в обедната почивка. Можем да се молим за големи неща – за мира в света, можем да се молим за малки неща – Бог да ни даде кола или кабелен интернет, и да снабдява нашите ежедневни нужди. Можем да се молим когато сме прави, коленичили, в леглото движейки се – във всякаква поза на тялото. Можем да се молим дълго, можем да се молим кратко. Независимо от това какъв модел ще изберем, едно нещо не трябва да пропускаме, и това е да се молим. Господ Исус Христос се молеше постоянно. Щом Той имаше нушда да се моли, бивайки Бог в плът, то колко повече ние имаме нужда да се молим, бивайки обикновенни хора.

Когато Господ беше в Гетсиманската градина призова Петър, Яков и Йоан да се молят и да бдят заедно с него. И три пъти ги намира заспали, и накрая той с любов ги изобличи, като ги попита: “Не можахте ли поне един час да бдите”. Важно е вярващия да има целенасочено предварително планирано време за молитва. Има твърде много неща в нашето ежедневие, които претендират за времето ни. Съвремието ни страда от един голям проблем - липса на време. Така че, ако ние разчитаме на свободното си време, за да се помолим, може и въобще да не го направим. Затова е добре да си определим такова. Да изключим мобилния си телефон, телевизора, радиото, и всичко онова, което ни отвлича вниманието, да затворим вратата на скришната си стаичка и да прекараме пълноценно време с Бога. И да не следим толкова часовника – дали сме изпълнили времето, но да се насладим на общуването с Бога, благодарейки му за всичко което е направил за нас, ходатайствайки за себе си и за нашите близки.

Има няколко вида молитва, и ние ще поговорим за някои от тях.

Молитва на висок глас и тихата молитва-размисъл са контрастни, но и двете са Библейски, и могат да се използват от нас. Молитвата на висок глас – това е молитва, произнесена със силен глас. Молитвата-размисъл се произнася тихо, беззвучно.

В живота на вярващия е необходима и молитвата на висок глас и молитвата – размисъл. Запомнете само това, че ефектът от тези молитви и мярката за тяхното използване са различни.

В християнският живот на вяра, е много важно да протича беседа между нас и Бога. Но на Бога ние можем да говорим чрез молитва, а Бог ни говори чрез Словото Божие и чрез тези откровения свише, за които вече говорихме.

По какъвто и начин да се молим на Бога, Той чува всички молитви.

Но на нас е много трудно да чуем гласа на Бога, защото между Бога и нас постоянно действа сатана. Отначало ние се раждаме роби на дявола, и затова за нас не е трудно да слушаме гласа на сатана, дявола. С други думи относно гласа на сатана можем да кажем, че това е гласа на този свят. Даже тогава, когато ние нищо не правим, гласът на този свят свободно влиза в нас. Не ни е лесно да чуем гласа на Бога, но Писанието ни говори как да го правим и да се предпазим:

“И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очисвтайте сърцата си, вие колебливи” (Яков 4:7,8).

С други думи, ако ние не правим нищо, сатана ще е редом с нас, а Бог ще е далеч. Т.е. между сатана и нас няма никакви прегради и разтояния, а между нас и Бога винаги има препятствия. И ако не премахнем тези прегради, то колкото и да четем Словото Божие, винаги ще виждаме само шрифта и няма да чуем гласа на Бога. Именно молитвата на висок глас е ефективна, за да чуем гласа на Бога през тези прегради.

Господ ни говори: “Извикай към мене ....”. Ние трябва да викаме в молитва, не защото Бог не ни чува ако не викаме, а защото на Него му е угодно да види в нас сърце, което не може да не вика към Господа.

Когато се молим с молитва на висок глас се разрушава преградата между нас и Бога, и ние чуваме гласа на Бога, за да използваме в живота си това, което сме чули от Господа. След това ние трябва да се молим тихо, размишлявайки.

Нека сега да кажем и за отговорите на молитвата. Отговаря ли Бог на всички наши молитви? Да, това е така. Той отговаря на всички наши молитви.

Съществуват 4 вида отговори на молитвата.

Нека да помним думите на Писанието в Мат. 7:9-11:

“Има ли между вас човек, който ако поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, ще му даде змия. И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него”.

Вярвайте, че Бог е Този, Който винаги иска да ни даде всичко добро, и с тази вяра слушайте следното.

Първи отговор “да”. Това е този случай, когато Той ни дава всичко, което сме поискали.

Втори отговор “не може”, “това не е полезно за тебе”. Това е този случай, когато Бог не ни дава това, което сме поискали, защото то не полезно за нас.

Трети отговор “почакай минутка, сега не е времето. Това е този случай, когато Бог отлага отговора на молитвата, за да ни даде най-доброто.

Четвърти отговор “Аз ще ти дам много по-добро нещо от това, което ти искаш”. Това е този случай, когато Бог не изпълнява това, за което се молим, защото Той иска да ни даде нещо по-добро.

Скъпи приятели,

Стигайки до края на това поучение, нека да знаеме, че “молитвата задвижва ръката на този, който движи света”. Тя е основанието да получаваме от Господа.

Преди време получих едно откровение. Чух в духа си думи от Светия Дух, Който казваше: “Това от което имаш нужда ще го получиш в молитва”, от тогава усилих молитвения си живот, и наистина Бог започна да отговаря повече на моите прошения. Също и колкото повече се моля, толкова повече ми се моли, в това отношение е вярна поговорката, че “апетита идва с яденето”.

Нека да осъзнаем днес колко важна е молитвата за духовния живот на християнина, и да се молим. Да се молим дори когато по човешки не виждаме резултат от това. Бог няма да се забави да отговори на своите чада, които викат към него ден и нощ. И на своето време ще извърши това, което е добро за нас.

Нека се помолим:

Святи Боже, в името на Исус, ние идваме при Теб със смирено сърце и трепетно очакване да се срещнем, и да общуваме лице в лице. Да се радваме на твоето присъствие и на привилегията да бъдем твои деца.

Господи Исусе, и ние като апостолите казваме: “Научи ни как да се молим”. Дай ни лично откровение за твоя молитвен живот, и затова как е правилно да се молим. Според Твоето слово, според Твоята воля.

Святи Дух, имаме нужда от твоето свръхестествено водителство. Води ни в молитвите ни. Ти знаеш обстоятелствата на живота на всеки човек. Показвай ни как да се молим за себе си, и как да се молим за другите.

И нека славата да бъде на Единия, истинен Бог, Който е бил, който ще бъде и ще остане завинаги. Амин.

Защо трябва да се молим – на кого се молим? Преди да можем да отговорим "защо трябва да се молим", ние трябва да знаем на кого се молим. Има само един върховен Създател и суверен Бог. Има само един път към Него и той е чрез Неговия единствен Син Исус Христос. Бог, нашият Небесен Отец, е Онзи, който можем да сме сигурни, че чува и отговаря на молитвите ни. Той е Бог на невероятна любов, милост и прошка. Чрез Него всичко е възможно. Исус казва в Марк 10:27 , "По човешки казано, това е невъзможно. Но не и за Бога. Всичко е възможно за Бога." Данаил 9:18 ни казва: "Ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости." (Милост означава да показваш благоразположение, състрадание и доброта.) Най-голямата изява на Божията любов е опрощението на греховете, които всеки един от нас е извършил. "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него." ( Йоан 3:16-17 ). Той е единственият Бог, който е направил това, и е единственият Бог, който може да го направи. Но Неговия враг, Сатана, е изпратил много фалшиви богове, за да заблудят хората. Не се заблуждавайте, нито разрешавайте нещо или някой да има предимство пред единствения истински и жив Бог. Защо трябва да се молим – за какво се молим? Молитвата е ключът към сърцето на Бог. Молитвата е единственият начин за реална и лична връзка с Бога. Молете се, признавайки, че Той е Бог и че приемате Неговия милостив дар, Исус Христос, като свой Господ и Спасител ( Битие 17:1 , Римляни 6:16-18 ). Молете се, изповядвайки греховете си и приемете Неговото прощение (Римляни 3:23-26 ). Молете се Неговата воля да се изпълни във вашия живот, Светия Дух да ви води и да бъдете изпълнени с пълнотата, която Бог има за вас. Молете се за (духовно) разбиране и мъдрост ( Притчи 2:6-8 , 3:5 ). Молете се с благодарност за всички начини, по които Той ни благославя (Филипяни 4:6 ). Молете се, когато сте болни, самотни, преминаващи през изпитания или се застъпвайте един за друг (Яков 5:14-16, 2 Коринтяни 12:9-10 ). Молете се да Му се поклоните ( Псалм 95:6-7 ). Няма нищо, за което да не можем да се молим. Има много посочки с молитва в Библията. Библията ни казва да се "молим непрестанно" и "във всичко да благодарим на Господ." Когато изберем да имаме положително отношение, ние осъзнаваме, че сме получили много благословения, за които да хвалим Бог. Намираме интимност с Бог чрез общуването с Него в молитва. Отиваме при Него с вяра, знаейки, че Той чува и отговаря на всички наши молитви ( 1 Йоан 5:14 ). Бъдете сигурни, че Бог знае и иска това, което е най-добро за нас, така че молете се да бъде Неговата воля за всичко, което просим от Него. После Му благодарете за това, макар и да не се е случило все още. Защо трябва да се молим – как се молим? Исус даде на учениците Си това, което наричаме, "Отче наш" ( Матей 6 ) като пример. Освен това, Евреи 4:14-16 ни казва, можем да се молим с дързост - "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно." Преди всичко, молете се с искреност, уважение и смирение пред Всевишния Бог. "Голяма сила има усърдната молитва на праведния." ( Яков 5:16 ).