Автобиографични данни , живот и дейност

Живот и дейност следва корекции граматически,историята и живота се описва директно в сайта.Предварително се извинявам ако има технически грешки,но ще ги корегирам по късен етап.
Всичко това е истинско и вярно,няма притурки върху историята или художествено оформление,за да изглежда всичко по интересно....това е моят живот.......!

ХРИСТИЯНСКИ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ
На 10 години бях,когато майка ми се разболява от тумор в главния мозък,тромофибрит и червен вятър и двоен дисков перетонит.Всичко това придружено с атсма и пристъпи.
Много вечери не съм спал , за да се грижа за болната си майка,имаше моменти от моят живот ,като дете не съм спал по цели 22 часа на денонощието.Това продължи шест години така.
Работата на баща ми беше да се грижи за дома,на брат ми Сибирко да ми помага в готвенето.
Брат ми Сибирко и той беше много болен и непрекъснато го водих сам до София в Исул , без придружител.На Сибирко непрекъснато му се налагаше операции на ушите , в момента той е с 23 операции на цялото тяло.
Винаги го съжалявах ,грижих се за него,а баща ми винаги ме биеше без да съм направил беля.
Трайко не ни помагаше в дома.
На сестра ми Наташка положението беше лошо,понеже сватовете не й даваха право да идва у дома , но трябваше и нейните три деца да гледам,болна майка,брат ми Сибирко,както се занимавах със готвене,пране,чистене, къпането и измиване на майка ми.
Посрещах всичките и изпращах,нямах свободно време за себе си.
Не можех да оставя и училището , помолих учителите да ми помогнат,като ми съдействат, да бъда изпитан по всички предмети,за да мога да се грижа за болната ми майка, братчето ми и трите деца.
Имаше моменти ,когато не ме пускаха , но съм плакал и след като виждат , че не се успокоявам те ме пускаха.
В училището винаги ме изпитваха,аз цяла вечер четях учебници,книги и много пъти съм разказвал предмета включвайки и книгите, които съм прочел.
Въпреки,че имах проблеми със съучиниците , никога не можех да си играя с тях,защото имах ангажимент към децата,брат ми и майка ми,а след като се върне баща ми храната да му е готова и да е готов да излиза ,отново на работа.
Нощите,които не съм спал съм чел книги и прочитал съм книги.В едната ми ръка книгата а с другата слагах на сърцето на майка ми ,за да почуствам пулса ,и в момент ,когато спираше дишането правих и изкуствено дишанеш и събуждах цялата къща да ми помагат.
Така продължи живота ми цели шест години.
Вече съм на шестнадесет години , нямах много приятели,защото не съм имал свободно време , а и не ми предоставяха такъв интерес приятелите ми,освен да мислят за някаква беля,да се бият и да говорят лоши думи,които са ги слушали от родителите си.
Живота ми стана много тежък,непоносим и липсата на спане и сън се чувствах целият съсипан.
Един ден до толкова ми стана лошо,че реших да сложа,край на живота си без да знае никой.
Баща ми ме биеше все несправедливо, заради Сибирко.Той го лъжеше,че не се грижих за него и , че съм го ставил или нещо не съм му дал.Така,че винаги бях попляскан от баща ми.
Тогава се замислих,че за мене няма да има добър живот и взех лекарствата на майка ми , две шепи и ги изпих.
Тогава ми стана лошо и заспах.Появи се шум в ушите ми,силно главоболие и кръвното ми спадна рязко.
След около един ден се събудих,но не съм им разказал нищо,какво се случи с мен. Търсиха лекарставата на майка ми,но не можаха да ги намерят,оптаха се да ме събудят, но не ставаше.
След като се събудих от сън потърсих други лекарсва , но не стана и не можах да умра,тогава се позамислих и си казах , може би по късно ще умра.
Така минаха три дни и останах жив.
Ситуацията около майка ми се влошаваше,тя не контактуваше с нас през цялото това време. Системите вече не действаха ,както не действаше и изкуственото дишане уста в уста и апарати.
Не се хранише майка ми ,и лекарите казах , че умира и може би остават броени дни,но не повече от седмица,понеже самото тялото отхвърли системите.
След като се опитаха още няколко пъти и вените навсякъде тромбираха,лекарите казаха, че надежда няма повече освен да изчакат около три дни и да си замине във вечността.
Тогава баща ни ,повика всички ни и ни каза; - Бъдете около майка си в последния час ,майка ви умира и няма надежда да оживее.
След като чух това останах потресен,започнах да плача на силен глас , и не можех да се примеря ,да загубя майка.
Попитах хората,които са били у дома,тъй като в традицията ни е налегнало,че когато има човек на съртно легло са непрекъсноато на посещение.
Като ме видяха,как плачех всички са плакали с мен и ми съчустваха. Тогава баба Стана ми каза:-Ако Бог не изцели майка ти,никой не може!
Тогава я попитах,а къде е Бог ? Той е тук само,че трябва да го извикаме. И показа ми една картина у дома в обаза на Исус ,което стоеше на стената,като украшение.
Тогава отидох до картината и казах;-Моляте Бог помогни на майка ми. Хайде не знам кой си ти, ако ми помогнеш и аз ще ти дам ,това което искаш.
Нищо не ставше.Тогава взех картината и я свалих от стената.Тогава започнах с рева да казвам на картината , моляте Бог ,помогни ми ако Ти ми помогнеш ще ти дам ,каквото пойскаш , обещавам ти. Нищо не се променяше отивах в стаята,а състоянието на майка ми оставаше все същото.
Тогава,като видя баба Стана,че съм много настоятелен ,тя ми каза;-Тази вечер ще дойдеш с мен на църква.Попотах я :-А къде е това? И ми посочи с пръст накъде.
Тогава отидохме заедно на църква , времето беше месец май 1986 година .
Когато влезнах вътре ,хората даже и самият пастор ме изпъди.Имаше и хора на държавна сигурнсот на шести отдел вътре и седнаха на първата редица.
След като няколко пъти ме изхвърлиха навън, реших да ги оставя да започнат богослужението и тагава да се мушна между краката на сестрите и да легна под пейките на подюма.
И така подучен и от баба Стана , влезнах вътре и не излизах,хванах се за краката на пейката и не си изпускам ръцете.
След тази борба от викове и крясъци и плач , казах на хората които са били около мен и на тези от ДС от шести отдел , искам да видя Бога, майка ми умира ще ми помогнете ли да изцелите майка ми.
Всички,които знаеха за положението и ситуацията в която съм казаха на полицайте , майка му умира , не го озлобявайте .
И така останах под пейката между краката на сестрите .Не разбрах цялата проповед , но това което чух е,”БОГ ВЪРШИ ЧУДЕСА И ДНЕС.”
Пастир Йоско много усърдно и ревностно проповядваше,но не разбирах всичко.
Освен,че Бог изцели гърбавата жена и онази с кръвотечението.
И заспах между пейките.
След като се събудих нищо не знаех и не помних ,освен че ;ИСУС ВЪРШИ ЧУДЕСА.
Бях заспал защото дълго време не бях спал и бях много уморен.
Тръгнахме за у дома.След като пристигнах , казах на тези които са там молете се с мене,майка може Бог да я изцели.
На докторите,които дойдоха от чужбина , баща ми плати шест хиляди лева. Всички видяха ,че се паникьосвам и съм много притеснен,в шок,стрес плач на висок глас.
Около мен хората се опитваха да ме успокоят,да ме утешат,а аз не знаех какво да правя,виках така,като че ли чаках някой да ми каже ето майка ти е жива и здрава.
Не можах да успокоя.Тогава влезнах в стаята си,коленичих до леглото и със силен вик крещях : Господи не те познавам ,кой си,не зная за теб нищо,но ако ти ми помогнеш да изцелиш майка ми ,ето днес давам ти обещание да ти стана твой слуга.Ако искаш вземи моя живот и го замени с нейният,веми мене не майка ми.Ако умре аз ще бъда сирак,ще се скитаме,няма кой да ни погледне.Ще трябва в кофата за боклуци да търсия храна ,за да оцелея.Така ще разбера ,че те има ако помогнеш на майка ми.Но ако не ми помогнеш,тогава ще разбера,че ти не си жив,не съществуваш и тогава ще кажа на онези хора,че са заблудени и ще водя война срещу тези хора,защото лъжат.И тогава ще руша онова ,за което тези хора твърдят,че вярват в Бог.Готов съм да ти бъда слуга.Но искам да ти кажа,че ако съгреша или падна ти ще ми помагаш,аз съм слаб и зная,че няма да успея да се упазя.Днес ти се заклевам,че ще бъда Твой паднал или станал,ще вървя след теб и ще ти служа.
Обръщах се икони,снимки,всичко ,което би се нарекало Бог,като очаквах чудо да стане.
По едно време,баща ми дойде при мен със сълзи на очите си и каза:-Мама почина и отиде на небето.
Толкова силно се развиках,че изтичах до тялото на майка ми почнах да викам ,колкото глас ме държи,и казах;-Господи , значи не си жив,подготви се за война.
Обърнах се към хората,които бяха в двора ни и казах със силен глас;-Молете се с мене,Бог може да й върне живота , чух го от онзи пастор.
Някои ми се присмиваха,а други ,които бяха християни коленичеха с мене да се молим,аз легнах върху тялото на майка ми и казах:-Господи помоигни ми.Ето моя живот срещу нейният.Сълзите ми се ронеха върху майка ми и не можеха да ме дръпнат от мъртвото тяло на майка ми.
Лекарите от Франция и Българските лекари,подписаха СМЪТНИЯТ АКТ и след един, час си тръгнаха.Само казах,че добре да се ходи за ковчег,кръст и дрехите й да сменят .Баща ми и роднините отидиха за ковчега и кръста.Хората сотяха на вън и чакаха,но аз не ставах от мъртвото тяло на майка ми.
Тогава извиках,отново към Бога:-Моля те Господи покажи милост,помогни ми,нали ти дадох обещание.
Вече няколко часа плачех върху мъртвото тяло.Силите ми се свършваха,гласа ми грохна, и не можех да направя нищо.Но въпреки това не спирах да викам.
Изведнъж майка ми отвори очите си,пое дъх и каза:-Гладна съм.
Хората се оплашиха, а аз се радвах .
Веднега отидох , донесох храна и я хранех в устата.
Слъзите ми течеха от радост,че проговори и за първи път от шест месеца , тя пойска храна.
Тогава ни попита,защо има толкова хора? Аз побързах и казах;-Ами много си болна и хората, са дошли да покажат ,колко много те обичат.
Баща ми се обърна,към хората тайно им каза;-Бързо махнете ковчега и кръста и никой да не казва нищо на нея.
И зад къщата изгориха,ковчега и кръста.
Майка ми каза,о колко е мръсно тук взе да става,аз и казах не болна си.
Не съм болна,стана взе метлата и започна да мете и чисти стаята.Всички хора плачеха за станалото.
Така Бог възкръси майка ми.
И тогава започнах да се моля всеки ден на Бога,търсеки в коя църква или общество да се присъединя.


Следва продължение..............